РОСИ МИХОВА, фейсбук

През 2004 г. при изкопни работи на улица „Будапеща“ багерите удрят зидовете на антична постройка. Археолозите установяват, че това е амфитеатърът на Сердика, който търсят от десетилетия. Той е изграден в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей. Става дума за едно от най-внушителните построения в границите на Римската империя.

Античен, голям, забравен. Какво ще стане с амфитеатъра на София, който, представете си, се озовава в списък с имоти за продажба? Ще го опазим ли? Или ще го затрием, докато играем хора и си татуираме Левски на бицепсите?

В приложения линк можете да подпишете Петиция до Столична община, Министерство на културата и Национален институт за недвижимо културно наследство за спасението на Амфитеатъра на Сердика.

"Хайде един път да действаме заедно и с мащаб." - казват хората. Хайде, без значение от "възраст, класа, пол, занятье, да земем участье в това предприятье." А това предприятие има нужда не от разплакани емотикони, а като начало - от подписа ви.

 

Ето и текстът на петицията:

 До:

Столична община

Министерство на културата

Национален институт за недвижимо културно наследство   

Относно: Спасяването на Амфитеатъра на Сердика

Амфитеатърът на Сердика не е просто част от българското ни наследство, той е същественa част от световното културно богатство. Това е един от най-значимите паметници на Римската империя и вторият по големина амфитеатър в Европа, след Колизеума в Рим. Той е свидетел на величествени моменти в историята – гладиаторски битки и публични събития – които са формирали културата и обществото на древния свят.

Със своите 60,5 метра дължина и 43 метра ширина, амфитеатърът е не само архитектурно чудо, но и символ на културната мощ на Римската империя. Няма друг град в света, който да притежава театър и амфитеатър на едно и също място, в сърцето на историческия си център. София има уникалния шанс да съхрани и възстанови този безценен обект.  

За съжаление, днес този уникален исторически обект е изложен на сериозен риск. Чужди за историята на София планове за застрояване на териториите около и върху него заплашват да го заличат за поколения напред. Ние призоваваме Столична община да предприеме всички необходими мерки за разкриване, запазване и възстановяване на Амфитеатъра на Сердика. Този обект е не само част от нашето наследство, но и част от световното културно богатство. Неговото възстановяване е въпрос на национално достойнство и културна отговорност.  

Нашето искане:

1.     Пълно разкриване и реставрация на Амфитеатъра, като се възстанови автентичността му.

2.     Да се припише статут на световно наследство и да се гарантира дългосрочното му опазване.

3.     Да се предотврати всяко застрояване върху териториите около и върху амфитеатъра.

Това не е просто камък в земята или терен за застрояване – това е свидетел на велика цивилизация, безценен фрагмент от световното историческо наследство, което е в основата на съвременния свят. Нека го запазим!

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.