РОСИ МИХОВА, фейсбук

През 2004 г. при изкопни работи на улица „Будапеща“ багерите удрят зидовете на антична постройка. Археолозите установяват, че това е амфитеатърът на Сердика, който търсят от десетилетия. Той е изграден в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей. Става дума за едно от най-внушителните построения в границите на Римската империя.

Античен, голям, забравен. Какво ще стане с амфитеатъра на София, който, представете си, се озовава в списък с имоти за продажба? Ще го опазим ли? Или ще го затрием, докато играем хора и си татуираме Левски на бицепсите?

В приложения линк можете да подпишете Петиция до Столична община, Министерство на културата и Национален институт за недвижимо културно наследство за спасението на Амфитеатъра на Сердика.

"Хайде един път да действаме заедно и с мащаб." - казват хората. Хайде, без значение от "възраст, класа, пол, занятье, да земем участье в това предприятье." А това предприятие има нужда не от разплакани емотикони, а като начало - от подписа ви.

 

Ето и текстът на петицията:

 До:

Столична община

Министерство на културата

Национален институт за недвижимо културно наследство   

Относно: Спасяването на Амфитеатъра на Сердика

Амфитеатърът на Сердика не е просто част от българското ни наследство, той е същественa част от световното културно богатство. Това е един от най-значимите паметници на Римската империя и вторият по големина амфитеатър в Европа, след Колизеума в Рим. Той е свидетел на величествени моменти в историята – гладиаторски битки и публични събития – които са формирали културата и обществото на древния свят.

Със своите 60,5 метра дължина и 43 метра ширина, амфитеатърът е не само архитектурно чудо, но и символ на културната мощ на Римската империя. Няма друг град в света, който да притежава театър и амфитеатър на едно и също място, в сърцето на историческия си център. София има уникалния шанс да съхрани и възстанови този безценен обект.  

За съжаление, днес този уникален исторически обект е изложен на сериозен риск. Чужди за историята на София планове за застрояване на териториите около и върху него заплашват да го заличат за поколения напред. Ние призоваваме Столична община да предприеме всички необходими мерки за разкриване, запазване и възстановяване на Амфитеатъра на Сердика. Този обект е не само част от нашето наследство, но и част от световното културно богатство. Неговото възстановяване е въпрос на национално достойнство и културна отговорност.  

Нашето искане:

1.     Пълно разкриване и реставрация на Амфитеатъра, като се възстанови автентичността му.

2.     Да се припише статут на световно наследство и да се гарантира дългосрочното му опазване.

3.     Да се предотврати всяко застрояване върху териториите около и върху амфитеатъра.

Това не е просто камък в земята или терен за застрояване – това е свидетел на велика цивилизация, безценен фрагмент от световното историческо наследство, което е в основата на съвременния свят. Нека го запазим!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...