МАРИНА БОРИСОВА, DW

"Тарквиний и Лукреция" е картина, която е обект на продължителни спорове между Русия и Германия. Навремето съдбата на шедьовъра е обсъждана дори на преговори между Владимир Путин и Герхард Шрьодер. Те говорили за нея, но така и не решили нищо – картината не е върната на Германия.

Картината с размери 1,87 на 2,14 метра изчезва от Германия по време на Втората световна война и днес се оценява на 75 милиона евро. По отношение на местонахождението й се правят по-скоро предположения, но е известно, че руският предприемач Владимир Логвиненко е внесъл иск в германски съд, за да получи признание за правата си като собственик на картината. През ноември областният съд в Потсдам отказа да удовлетвори внесения през 2021 година иск, а мотивите гласят:

„Ищецът не се явява собственик на картината, тъй като не е придобил правото на собственост в резултат на юридически сделки или добросъвестно, нито е придобил правото на собственост по силата на давност“.

 

Защо руският бизнесмен е подал иск в Германия

Но защо Логвиненко, в чиито ръце очевидно е картината, изобщо е подал иск, при това в Германия? Защо му е било необходимо потвърждение от германски съд за правата на собственост върху платното?

От фондацията „Пруски замъци и паркове Берлин-Бранденбург“, заявяват за ДВ, че именно те са собствениците на платното. До изчезването си по време на Втората световно война то е било изложено в картинната галерия в двореца „Сан Суси“. Вероятно е било придобито навремето или от курфюрста на Бранденбург Фридрих Вилхелм I, или от пруския крал Фридрих I. Заедно с другите произведения от галерията в двореца, през 1942 година платното е било евакуирано в замъка Райнсберг. От края на войната е смятано за безследно изчезнало и дълго време е било издирвано по линия на Интерпол.

„Не разполагаме с информация къде е картината днес“, посочват от фондацията „Пруски замъци и паркове“. Допълват, че по последни сведения тя е в ръцете на руски гражданин, който по съдебен път е искал да получи правото на собственик. Понеже от фондацията са възразили, съдът в Потсдам е последвал тяхната аргументация.

 

Какво казват германските юристи

Специализираният в сферата на произведенията на изкуството германски адвокат Ханес Хартунг казва пред ДВ следното:

„Картината на Рубенс очевидно и до ден-днешен е в ръцете на руския предприемач. Но защо той подава иск за удостоверяване на собствеността? Най-вероятното обяснение е в това, че платното навярно и до днес е в списъка на изчезналите културни ценности, където се води „откраднато“. С други думи руският собственик не би могъл да го продаде – докато то още се издирва, няма как да намери и купувач на легалния пазар“.

По думите на германския адвокат, спорът за признаване на правата на собственост поражда много въпроси – защото това е трофейно изкуство. И е било откраднато от музей. Ханес Хартунг предполага, че вероятно руският предприемач е бил посъветван да се обърне към германския съд от юристи.

„Мнозина се надяват, че биха могли да защитят в съда правата си на собственост по давност на владението и да отстояват тезата, че картината е била придобита добросъвестно, а като резултат да получат признание на своите права на собственост“, отбелязва адвокатът.

Припомняйки времената, в които е намерена картината (преди повече от 20 години), германският юрист казва:

„Ние все се надявахме, че с този човек ще може да се постигне споразумение за връщането на „Тарквиний и Лукреция“ в Германия. За съжаление германско-руската дискусия за трофейното изкуство отдавна е замразена. Открит диалог няма от години, а от началото на войната в Украйна вече няма никакъв диалог, вратата е затръшната“.

Искът на руския бизнесмен в сегашната ситуация може да означава само едно – че той има потенциален купувач извън пределите на Русия.

„Именно поради това на него му е нужен документ за произхода, но той няма да го получи“, убеден е Ханес Хартунг. Адвокатът пояснява, че такъв документ може да се получи само от законния собственик на картината – а това е фондацията в Потсдам, която естествено настоява за връщането на произведението в Германия.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...