МАРИНА БОРИСОВА, DW

"Тарквиний и Лукреция" е картина, която е обект на продължителни спорове между Русия и Германия. Навремето съдбата на шедьовъра е обсъждана дори на преговори между Владимир Путин и Герхард Шрьодер. Те говорили за нея, но така и не решили нищо – картината не е върната на Германия.

Картината с размери 1,87 на 2,14 метра изчезва от Германия по време на Втората световна война и днес се оценява на 75 милиона евро. По отношение на местонахождението й се правят по-скоро предположения, но е известно, че руският предприемач Владимир Логвиненко е внесъл иск в германски съд, за да получи признание за правата си като собственик на картината. През ноември областният съд в Потсдам отказа да удовлетвори внесения през 2021 година иск, а мотивите гласят:

„Ищецът не се явява собственик на картината, тъй като не е придобил правото на собственост в резултат на юридически сделки или добросъвестно, нито е придобил правото на собственост по силата на давност“.

 

Защо руският бизнесмен е подал иск в Германия

Но защо Логвиненко, в чиито ръце очевидно е картината, изобщо е подал иск, при това в Германия? Защо му е било необходимо потвърждение от германски съд за правата на собственост върху платното?

От фондацията „Пруски замъци и паркове Берлин-Бранденбург“, заявяват за ДВ, че именно те са собствениците на платното. До изчезването си по време на Втората световно война то е било изложено в картинната галерия в двореца „Сан Суси“. Вероятно е било придобито навремето или от курфюрста на Бранденбург Фридрих Вилхелм I, или от пруския крал Фридрих I. Заедно с другите произведения от галерията в двореца, през 1942 година платното е било евакуирано в замъка Райнсберг. От края на войната е смятано за безследно изчезнало и дълго време е било издирвано по линия на Интерпол.

„Не разполагаме с информация къде е картината днес“, посочват от фондацията „Пруски замъци и паркове“. Допълват, че по последни сведения тя е в ръцете на руски гражданин, който по съдебен път е искал да получи правото на собственик. Понеже от фондацията са възразили, съдът в Потсдам е последвал тяхната аргументация.

 

Какво казват германските юристи

Специализираният в сферата на произведенията на изкуството германски адвокат Ханес Хартунг казва пред ДВ следното:

„Картината на Рубенс очевидно и до ден-днешен е в ръцете на руския предприемач. Но защо той подава иск за удостоверяване на собствеността? Най-вероятното обяснение е в това, че платното навярно и до днес е в списъка на изчезналите културни ценности, където се води „откраднато“. С други думи руският собственик не би могъл да го продаде – докато то още се издирва, няма как да намери и купувач на легалния пазар“.

По думите на германския адвокат, спорът за признаване на правата на собственост поражда много въпроси – защото това е трофейно изкуство. И е било откраднато от музей. Ханес Хартунг предполага, че вероятно руският предприемач е бил посъветван да се обърне към германския съд от юристи.

„Мнозина се надяват, че биха могли да защитят в съда правата си на собственост по давност на владението и да отстояват тезата, че картината е била придобита добросъвестно, а като резултат да получат признание на своите права на собственост“, отбелязва адвокатът.

Припомняйки времената, в които е намерена картината (преди повече от 20 години), германският юрист казва:

„Ние все се надявахме, че с този човек ще може да се постигне споразумение за връщането на „Тарквиний и Лукреция“ в Германия. За съжаление германско-руската дискусия за трофейното изкуство отдавна е замразена. Открит диалог няма от години, а от началото на войната в Украйна вече няма никакъв диалог, вратата е затръшната“.

Искът на руския бизнесмен в сегашната ситуация може да означава само едно – че той има потенциален купувач извън пределите на Русия.

„Именно поради това на него му е нужен документ за произхода, но той няма да го получи“, убеден е Ханес Хартунг. Адвокатът пояснява, че такъв документ може да се получи само от законния собственик на картината – а това е фондацията в Потсдам, която естествено настоява за връщането на произведението в Германия.

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма