Английският режисьор Алън Паркър, създател на такива филми като "Среднощен експрес", "Евита", Мисисипи в пламъци" и адаптацията на "Стената", албумът на "Пинк Флойд", почина на 76 години слиз прждължително боледуване, съобщиха медиите на Острова.

Паркър работи в продължение на повече от 30 години, започвайки от средата на 70-те. Той създаде и филми като "Бъгси Малоун", "Слава", "Пилето", "Ангелско сърце" и "Музика за душата".

Роден през 1944 г. в лондонския район Айлнгтън, той прави първите си стъпки в рекламната индустрия, където има известни с оригиналното чувство за хумор телевизизионни клипове с Джоан Колинс. Това чувство стои зад "Бъгси Малоун" - гангстерски филм с младата Джоди Фостър, в която хлапета стрелят с водни пистолети и хвърлят "гранати" от пяна за бръснене. Самият той е казвал, че цялата идея е доста откачена и не се е получило това, което е искал. Но именно това е филмът, с който го забелязва Холивуд и Паркър е нает да режисира "Среднощен експрес" по сценарий на Оливър Стоун. Историята за драмата как преминава през ада на турските затвори американец, арестуван за дребен наркотрафик, му носи и първата номинация за "Оскар".

"Слава" (Fame) от 1980 г. е смятан за филм, мотивирал цяло едно поколение в сценичните изкуства в САЩ. След "Стената" (1982) Паркър се завръща в Холивуд с "Пилето" по романа на Уилям Уортън с Матю Модайн и Никълъс Кейдж. "Мисисипи в пламъци" (1988), разказващ за расизма в южните щати, му носи втора номинация за най-добър режисьор. В средата на 90-те години той режисира Мадона в екранизация на "Евита", прочутият мюзикъл на Андрю Лойд Уебър.

В края на десетилетието той изненадващо се изяви като мениджър в кино индустрията, оглавявайки Британския филмов институт. На прага на хилядолетието в неговите ръце бе разпределянето на милиони, идващи от британската лотария, която бе позволена при условие, че част от приходите й ще отиват в специален фонд за култура.

През 2002 г. кралицата му присъди рицарска титла, но това стана в края на кариерата му в киното. "Животът на Дейвид Гейл" (2003) бе последният му филм. Тогава той сподели, че вече иска да отглежда децата си и да живее със семейството, а кинаджийството е физически тежък труд и те откъсва от всичко. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...