"Винаги съм се страхувал, че един ден някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже: "Хайде обратно в Северен Лондон!"

"Винаги съм авторитарен. Така и не се научих да бъда дипломатичен или демократичен."

"Веднъж един критик ме описа като естетически фашист."

"Много режисьори предпочитат самотата в процеса на редактиране, но аз се опивам от лудостта по правенето на филма."

"Плуралист съм. Винаги съм смятал, че трябва да се правят толкова различни филми, колкото е възможно."

"Филмите, които правя, търсят противоположните гледни точки."

"Страхотният филм се получава, когато всички от екипа имат еднаква визия в главите си."

"Повечето режисьори имат в главите си малък списък с хората, с които наистина искат да работят."

"Всеки път, когато отида в Кан, си казвам, че никога повече няма да се върна. И всеки път суетата ми надделява."

"Против смъртното наказане съм по много причини."

„Хората се делят на две категории: тези, които обичат футбола, и тези, които не го обичат.“

„Футболът и киното са всъщност свързани. Във футбола целият човешки живот е пред теб. Просто седнете и гледайте публиката. Ще видите най-чистите примитивни емоции. Видях възрастен мъж да плаче. Видях как нежни цветя се превръщат в агресивни чудовища.“

„В моето семейство всички бяха селяни – работеха по-добре с ръцете си, отколкото с мозъка си. Въпреки това там същество велика английска традиция: хората от низините тук са винаги отлични разказвачи. Мисля, че го имам от баба ми.“

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

„Често най-вълшебните моменти във филма са тези, които ни разказват за най-простите неща.“

"Правенето на филми е тежка физическа работа."

 „Независимо колко се страхуваме от екстремизма – ислямски или някакъв друг, никога повече никаква догма няма да потисне свободата на словото.“

АЛЪН ПАРКЪР - британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари 1944 г. Заснел е "Бъгси Малоун", "Мисисипи в пламъци", "Среднощен експрес", "Стената", "Евита", "Ангелско сърце", "Пилето". Филмите му са спечелили 19 награди БАФТА, 10 "Златни глобуса", 10 "Оскара" и още множество отличия. Творчеството на Паркър е учебник по режисура. Умира на 31 юли 2020 г.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...