"Винаги съм се страхувал, че един ден някой ще ме потупа по рамото и ще ми каже: "Хайде обратно в Северен Лондон!"

"Винаги съм авторитарен. Така и не се научих да бъда дипломатичен или демократичен."

"Веднъж един критик ме описа като естетически фашист."

"Много режисьори предпочитат самотата в процеса на редактиране, но аз се опивам от лудостта по правенето на филма."

"Плуралист съм. Винаги съм смятал, че трябва да се правят толкова различни филми, колкото е възможно."

"Филмите, които правя, търсят противоположните гледни точки."

"Страхотният филм се получава, когато всички от екипа имат еднаква визия в главите си."

"Повечето режисьори имат в главите си малък списък с хората, с които наистина искат да работят."

"Всеки път, когато отида в Кан, си казвам, че никога повече няма да се върна. И всеки път суетата ми надделява."

"Против смъртното наказане съм по много причини."

„Хората се делят на две категории: тези, които обичат футбола, и тези, които не го обичат.“

„Футболът и киното са всъщност свързани. Във футбола целият човешки живот е пред теб. Просто седнете и гледайте публиката. Ще видите най-чистите примитивни емоции. Видях възрастен мъж да плаче. Видях как нежни цветя се превръщат в агресивни чудовища.“

„В моето семейство всички бяха селяни – работеха по-добре с ръцете си, отколкото с мозъка си. Въпреки това там същество велика английска традиция: хората от низините тук са винаги отлични разказвачи. Мисля, че го имам от баба ми.“

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

„Често най-вълшебните моменти във филма са тези, които ни разказват за най-простите неща.“

"Правенето на филми е тежка физическа работа."

 „Независимо колко се страхуваме от екстремизма – ислямски или някакъв друг, никога повече никаква догма няма да потисне свободата на словото.“

АЛЪН ПАРКЪР - британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари 1944 г. Заснел е "Бъгси Малоун", "Мисисипи в пламъци", "Среднощен експрес", "Стената", "Евита", "Ангелско сърце", "Пилето". Филмите му са спечелили 19 награди БАФТА, 10 "Златни глобуса", 10 "Оскара" и още множество отличия. Творчеството на Паркър е учебник по режисура. Умира на 31 юли 2020 г.

 

  • В СЯНКАТА НА СЛАВАТА

    Пит Спенсър – тихият мотор на "Smokie"

     Той е  активен композитор и текстописец, като често работи в тандем с Крис Норман. Заедно създават много от най-известните песни на групата, включително емблематичната "Run to Me"... 

„Хората обичат винаги по-силно тези, които изобщо не им подхождат. Това е особено вярно за жените.“

Юкио Мишима, японски писател, роден на 14 януари преди 101 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход

Много повече от писма

 

Амелия Личева за книгата  „Тук и сега. Писма (2008-2011)“, издадена в края на миналата година на български от „Кръг” в превод на Иглика Василева.

 

За месечината, вдъхновението и таланта

„Под месечината, огромна като тиква“ е роман-равносметка и роман-преоценка.

 

След прочитането му ни става ясна нашата трагична участ...