Джон Савидж - звездата от "Коса" и "Ловецът на елени" се срещна с малобройна българска публика днес в рамките на София филм фест. Той получи Наградата на София за принос в киноизкуството.

Актьорът разказа любопитни моменти от снимането на филмите, спомни си как е бил открит за киното от режисьорите Милош Форман и Майкъл Чимино. Ето някои от нещата, които сподели:

"Като малък много си мечтаех. Бях мечтател. Обичах да чета и това ме вдъхновяваше да мечтая за музика, за различни истории. Мислех си как например ще бъда пират или каубой. Първия филм, който гледах и много ме впечатли, беше един един стар италиански чернобял филм със субтитри. Аз просто бях омагьосан от качеството му. Това остави у мен отпечатък и аз продължавам да търся и да откривам тази магия в киното и до днес."

"Най-важното е филмите да ни мотивират и да ни карат да работим върху себе си. Важна е историята, която предизвиква емоции у хората. Добрата история всъщност е тази, с която всеки един може да се идентифицира. Аз лично харесвам филмите със субтитри, защото мога да чувам оригиналния език. Това ме вълнува и по този начин човек усеща собствената си креативност."

"Поколението ми не беше свързано само с термини като "хипита", но с развиване алтернативни източници на енергия, усилия за опазване на околната среда. Това беше един нов дух, който идваше от сърцата на хората."

"Музиката, която носеше "Коса", докосна хората, вдъхна надежда и олицетвори цялото ми поколение. Аз в началото се дразних от думата "хипи", но във филма имаше две много мощни неща, които промениха света - истина и красота. Защото енергията, която носят младите хора в този филм, имаше силата да променя цели поколения, да променя страни и именно това обедини нашето поколение." 

"Музиката, театърът, изкуството - вярвам, че те ще донесат мир по света."

Източник: "Офнюз"

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Паметта си противоречи, но е такъв инат, че винаги получава своето.“

Гюнтер Грас, германски писател, роден на 16 октомври преди 99 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина