Одри Тоту е една от най-популярните съвременни френски актриси. Най-известна е с ролите на Амели Пулен в едноименния филм на режисьора Жан-Пиер Жьоне и на Коко Шанел в биографичната драма на Ан Фонтейн.
Но в последните години Тоту все по-рядко е пред камерата. И все по-често – зад обектива на фотоапарата.
Тя снима от години – хората, които среща случайно, близките си и самата себе си. Сега фотографиите ѝ могат да се видят в самостоятелната изложба Superfacial в плаващия арт център Quai de la Photo на брега на река Сена в Париж.
„Фотографията ми позволява да бъда капитан на моя кораб“, казва Тоту, цитирана в прессъобщението за изложбата.
„Не съм тук, за да удовлетворявам или изпълнявам нечии желания, а за да служа на въображението си.“
Одри Тоту е родена на 9 август 1976 г. в градчето Бомон, Централна Франция в семейството на денталния хирург Бернар Тоту и учителката Евелин Мари Лор. Кръстена е на английската актриса Одри Хепбърн, която е на върха на славата си във времето, когато Одри Тоту се ражда.
Още от дете Одри Тоту има интерес към актьорското майсторство и родителите й я записват на уроци.
Първата й роля в киното е във филма „Салон за красота „Венера“ (Vénus Beauté (Institut), 1999 г.), за която печели наградата за най-обещаваща млада актриса във Франция.
Но международната слава за Одри Тоту идва с ролята на Амели Пулен в романтичната комедия „Невероятната съдба на Амели Пулен“ (Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain, 2001 г.) на режисьора Жан-Пиер Жьоне. В него тя влиза в ролята на срамежлива млада жена, която си поставя за цел да прави другите щастливи.
Филмът печели наградата за най-добър филм на Европейските филмови награди, получава четири награди „Сезар“, две награди БАФТА и пет номинации за „Оскар“.
Ролята носи на самата Тоту номинации за награди „Сезар“ и БАФТА, както и световна слава – нещо, от което днес тя се опитва да се разграничи.
Тоту участва и в друг филм на Жьоне – военната драма „Най-дългият годеж“ (Un long dimanche de fiançailles, 2004), в който влиза в ролята на жена, която търси годеника си войник в Първата световна война.
Първата й холивудска продукция е екранизацията на „Шифърът на Леонадро“ (The Da Vinci Code, 2006 г.), където си партнира с Том Ханкс.
Тоту влиза и в ролята на дизайнерката Коко Шанел в биографичната драма „Коко преди Шанел“ (Coco avant Chanel, 2009 г.), който е номиниран за награди „Сезар“, БАФТА и „Оскар“.
Още от дете Одри Тоту работи и като модел и лице на известни модни марки. През 2009 г., точно когато излиза биографичният филм за Коко Шанел, Тоту е избрана за лице на най-известния парфюм на марката Chanel No. 5.
В годините след това тя участва в няколко френски продукции – „Деликатност“ (La Délicatesse, 2011 г.), „Пяната на дните“ (L'écume des jours, 2013 г.), „Одисеята на Жак-Ив Кусто“ (L'odyssée, 2016 г.).
Но през последните години все по-рядко се изявява пред камерата и все по-често – зад обектива.
Одри Тоту разкрива страстта си към фотографията през 2017 г., когато прави първата си изложба в Арл, Южна Франция.
В нея тя показва снимки, които е правила в продължение на близо 15 години. Сред тях са и много автопортрети.
По думите й те са контрапункт на образа, който другите са си създали за нея през годините, в които е на върха на своята известност.
„Славата ми тежеше, когато ме сполетя с „Амели“, казва тя в интервю за Венити Феър през 2022 г.
„Имах нужда от огромна свобода. Опитах се да водя същия живот като преди, докато хората постоянно ме гледаха, но беше трудно да се справя. [...] Самоиронията, която може да се открие във всеки един от тези автопортрети, това съм аз.“
През следващите години Тоту прави няколко изложби, а през 2024 г. издава книга със свои фотографии.
Изложбата в Париж през 2025 г. се явява продължение на този проект и включва част от снимките, включени в книгата.
Освен фотографиите, много от които са правени в апартамента на Тоту или къщата на родителите ѝ, в изложбата има и лични текстове, писма от фенове и текстове от нейния дневник.
„Тя изтъкава чувствителен и нюансиран автопортрет, приканвайки ни да навлезем във вътрешния й свят, като същевременно поставя под въпрос понятието за знаменитост“, пише в представянетона изложбата.
„Заигравайки се с публичния си образ, Одри Тоту се надсмива над статута си на звезда и представя себе си с дръзка свобода.“
Самата Тоту казва, фотографията й позволява да служи на собственото си въображение, а не на това на другите.
„Не искам да изключвам светлината на прожекторите. Вече не се страхувам от погледите“, казва тя.
Изложбата може да бъде разгледана до 10 септември в Париж и е със свободен вход.
