"Благодарен съм, че живях шарено. Не на всяко поколение се пада тази възможност. Да имаш всичко и хубаво и лошо, и най-вече да се разположиш в две столетия."

Думите са на големия български актьор Георги Черкелов. Днес се навършват 95 години от рождението му.

Той идва на бял свят на 25 юни 1930 г. в Хасково, в семейството на Иван и Велика Черкелови, потомци на бежанци от Беломорска Тракия. Като дете при всяка възможност е сред природата, познава животните, растенията и му се отдават естествените науки – ботаника, зоология, биология. В ученическите си години участва в любителски представления и има щастието да се срещне с актьорската трупа в града в лицето на Иван Кондов, Ина Русева, Вера Делчева, Васил Марков. След гимназията Георги Черкелов записва да учи право в Софийския университет, защото баща му, който е строителен инженер, признавал само три професии – юрист, лекар и строител.

„Стигнах до четвърти курс по право. Когато ни даваха да анализираме стари съдебни процеси, за да се упражняваме, на мен се падаха бракоразводни дела или искове за делби между братя и сестри, караници за имоти, единият утрепал другия. В един момент в мен нещо се преобърна. Казах си – цял живот с несъвършенствата на човека ли ще се сблъсквам. И се отказах от правото“, казва актьорът.

НАД СТО РОЛИ В ТЕАТЪРА

Георги Черкелов кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство (днес НАТФИЗ) и е приет актьорско майсторство в класа на режисьора и педагог Моис Бениеш. „От него съм научил много неща и най-истинските за театъра“, казва за учителя си Георги Черкелов.

По време на следването си той се издържа като рецитира стихове и работи като сервитьор в ресторанта на Централна поща. През 1956 г., след дипломирането си, е разпределен във Врачанския театър. Негови колеги в трупата на театъра са Григор Вачков, Цако Дачев, Гергана Кофарджиева, Людмил Кирков.

От 1959 до 1960 г. той играе в София, на сцената на Сатиричния театър и участва в постановките „Баня“, „Дванайсетте стола“. „Но бях млад и нетърпелив и не ми се искаше да губя време. Като на много артисти и на мен ми се играеше драма и трагедия. Преместих се в Младежкия театър, чийто директор бе Кръстьо Мирски. След Враца това бе вторият ми плодовит период. В Младежкия театър работеше и Вили Цанков. Срещнах се и с няколко Шекспирови герои в „Както ви се харесва“, „Ромео и Жулиета“, „Ричард II“, разказва актьорът. Той играе още в Народния театър „Иван Вазов“, в театър „Барбуков“ и Нов драматичен театър „Сълза и смях“.

Над 100 са превъплъщенията на Георги Черкелов на театралната сцена. Незабравими остават ролите му в постановките „Тит Андроник“, „Крал Лир“, „Бяг“, „От ума си тегли“, „Когато гръм удари“, „Нощем с белите коне“, „Последната нощ на Сократ“.

ПОВЕЧЕ ОБИЧА КИНОТО...

„Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми, толкова много, че като си мисля сега – едва ли съм имал друго занимание. Бащата на мое приятелче държеше двете кина в Хасково, та всички филми са минали пред очите ми – и разрешените, и забранените“, разказва Георги Черкелов.

„Киното е страшна магия. И до днес не мога да напусна дори и слаб филм. Това не значи, че не обичам театъра. Нещо повече – знам, че без него киното е невъзможно да съществува, защото той е един от родителите му“, смята актьорът.

Той прави дебют едновременно в игралното кино и в телевизията през 1961 г. с игралния филм „Последният рунд“, а през октомври участва в излъчения по телевизията на живо спектакъл „Барабанчица“. Огромна популярност му носи ролята на Богдан Велински в сериала „На всеки километър“. Избран е за ролята, без да се явява на кастинг, участва в разработката на образа и се подготвя като чете исторически материали и автентични документи от архивите за прототипа на Велински – полицаят Никола Гешев.

Над 70 са филмовите роли на Георги Черкелов. Сред тях са „Цар и генерал“, „Мъже в командировка“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Топло“, „Хан Аспарух“ „Под игото“, „Търкалящи се камъни“, „Стъклени топчета“.

„Винаги е по-лесно да се играе отрицателен герой, защото артистите вземат примери от живота. А около нас отрицателни типажи – с лопата да ринеш. В действителност, хората не се делят на положителни и отрицателни. Истински роден лош човек може да има, но аз не познавам такъв. Лошият герой е по-интересен, в него има истински драматизъм, а добрият е скучен“, коментира актьорът.

ПРИЗНАНИЕ

Георги Черкелов е носител на орден „Стара планина“ (първа степен) за приноса му в българската култура (1 декември 2000).

Носител е на театралната награда „Аскеер“ на театър „Българската армия“ – за цялостно творчество (23 май 2009) и на наградата за цялостен принос от международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна (28 август 2009).

РАЯТ

Над 20 години Георги Черкелов живее в село Ъглен, край Луковит. Случайно минава през селото и си харесва мястото, което го пленява с красотата и природата си.

„Минахме през 1985 г. през селото. Работех тогава в Плевенския театър, веднъж на път за София не поех по магистралата, а отклоних към Ъглен. Спирам на площада. Кметицата ме разпозна, пита: „Къща ли искате да купите?“. Качиха ме на една кола, заведоха ме на един бряг на реката над селото. Поглеждам – невероятна красота, отсреща каньон. И си казах – това е моето място“, спомня си актьорът

Умира на 19 февруари 2012 г. в София.

БТА /ДД /ТЖ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: сп. „Отечество“, 28.4.1987; в. „Монитор“, бр. 528, 24.6.2000; в. „Земя“, 23.2.2006; в. „Стандарт“, 6.5.2006; в. „Монитор“, 23.5.2009; в. „Труд“, бр. 171, 23.6.2010, бр. 245, 5.9.2010.