Режисьор, сценарист, продуцент, актьор, комик, писател, фотограф... И носител на "Оскар", БАФТА, "Грами", който всъщност не харесва чак толкова много Холивуд.
Разказва без свян, че търси начин да се пенсионира преждевременно и дори не вярва, че съвременното творчество е тук, за да остане. Нито пък се взима толкова насериозно, за да мисли, че някой ще го помни дълго.
Нарича себе си "полинезийски евреин" - заради много смесената кръв, която носи, залага на маорското си име и с него става известен. И не иска много - освен киното му да забавлява, а той да има време да е на плажа. Няма значение на кой точно плаж. И още нещо - светът да знае повече за общността му - за маорите - и да е населен с по-добри и толерантни хора.
Той е Таика Уайтити, който на 16 август празнува 49-ия си рожден ден.
Историята му започва в малко градче в Залива на изобилието в Нова Зеландия. Ражда се в семейството на баща художник от маорски произход и майка с руско еврейско потекло и малко ирландска кръв.
Родителите му се развеждат, когато е много малък и макар да е отгледан след това от майка си с нейната фамилия Коен, Таика става популярен с маорската си фамилия. Учи театър в Уелингтън. И целият му път оттам насетне е белязан от развлекателната индустрия.
Големият му международен успех в пълнометражното кино идва с филма "What We Do In The Shadows" през 2014 г., на който е режисьор, сценарист и играе в главната роля. Черната комедия - пародия на документално кино за екстравагантни вампири с хаплив хумор, по-късно се превръща и с изключително успешен сериал, осмиващ най-различни човешки културни стереотипи. Носи му номинация за наградата "Еми".
Триумфът в Холивуд идва с шестте номинации и една спечелена статуетка "Оскар" - за най-добър адаптиран сценарий - за филма "JoJo The Rabbit" (2019). Уайтити изиграва и един от образите - пародийна версия на Адолф Хитлер, който е въображаемият приятел на Джоджо - малко момче, което живее в Германия в крайната фаза на Втората световна война.
Филмът е комедийно-драматичен, базиран на романа Caging Skies на Кристина Льоненс. Взима и награди БАФТА, "Златен глобус" и дори "Грами" - заради саундтрака.
Преди да реши да екранизира романа и да напише сам сценария, Уайтити смята, че има твърде много истории за Втората световна война - но всички те разказват за войници, оцелели, бойни действия, политика, сурова история. Почти липсва поглед върху живота извън фронта. Особено на едно дете и неговия детски свят.
Желанието му да адаптира романа за голям екран идва и от спомена за дядо му, който се е борил срещу нацизма като част от поливезийския полк - както сам разказва режисьорът.
Историята на Джоджо, който живее по време на войната и как открива смисъла на свободата авторът ѝ нарича още „любовно писмо до всички майки“.
Човешките теми силно вълнуват Тайка, но това не му пречи да нагази дълбоко в друга сфера на холивудското кино - Вселената на Марвел - и да режисира филми от поредицата за Тор. Макар за това веднъж да споделя в интервю без притеснение, че в онзи момент по-скоро е имал нужда от пари, защото се ражда второто му дете.
Уайтити влиза и в абсолютната кино класика "Междузвездни войни", като режисира епизоди от сериала "Мандалориън". За това, че ще се включи в следващия филм от сагата, започната някога от Джордж Лукас, доста се пише, но самият Таика предпочита да не говори много по темата.
Повечето му проекти все пак са драматично-комедийни, а когато говори за работата си споделя, че му е трудно да разбере докрай защо "много хора обичат да се измъчват в киното".
"Искат да отидат и да живеят в снега, да ядат трупове и да изживеят това. Аз не искам. Израснах в бедно семейство и не искам да правя това отново. По принцип мразя да работя и искам да се пенсионирам, но ако трябва да работя, ще го направя възможно най-приятно", споделя тази част от житейската си философия творецът.
Казва и че киното трябва да забавлява, да дава надежда. "Слушайте, никой от нас няма да бъде запомнен след 50 години. Вие не помните имената на своите пра-пра-прабаби и дядовци?", пита той в интервюто си за АП.
Тайка Уайтити иска да прави изкуството сега и "ако хората го харесат, чудесно, ако не, на кого му пука". За него "важното е само да радваме хората и да им дадем някаква надежда в момента, сега".
В работата си често засяга темата за семейството. И споделя, че то е важно, но вече не в смисъла за запазване на кръвната линия жива. Самият той има две деца и казва, че именно те са го научили да погледне отвъд - че по-важно е кой те отглежда, на какво те учи, а не откъде произхождаш. "Когато осиновиш дете, то се превръща в твоя версия заради нещата, на които го учиш. Чудя се защо все още има расизъм и как децата все още могат да бъдат възпитавани в хомофобия", споделя режисьорът.
Казва, че ако сега учим децата да не мразят, най-вероятно те се научат своите на същото.
И вярва, че така трябва да бъде.
