СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, Флоренция, специално за "Портал Култура"
В последния февруарски ден на тази година затвори очи на 92 години и вторият, по-малкият, от братята Тавиани – Паоло. Двамата с Виторио, починал през 2018 г., бяха сред най-влиятелните режисьори в италианското кино. Невъзможно е да се разкаже професионалната и човешка история на Паоло без тази на Виторио.
Роден в малкото тосканско градче Сан Миниато през 1931 г., проявява своя кинематографичен талант в Пиза, обучава се в местния киноклуб. Пристига с брат си в Рим в началото на 50-те години. Двамата дебютират непосредствено след войната с документални филми по сценарии на Чезаре Дзаватини. През 1960 г. сърежисират с майстора на документалното кино Йорис Ивенс филма „Италия не е бедна страна“, продуциран от италианската телевизия. Игралният им дебют е „Човек за изгаряне“ (1962) с Джан Мария Волонте в първата си главна роля.
Представители на гражданското и ангажираното кино, братя Тавиани се занимават преди всичко с пресъздаване на миналото и филмови адаптации на литературни произведения. Сред най-успешните им филми са: „Под знака на скорпиона“ (1969); „Свети Михаил имаше петел“ (1971), вдъхновен от разказа на Лев Толстой „Божие и човешко“; Алонзанфан“ (1974); „Сродства по избор“ (1996), по едноименния роман на Гьоте.
Паоло и Виторио Тавиани през 2015 г. Снимка: Уикипедия
Луиджи Пирандело е тяхното голямо вдъхновение – от „Хаос“ (1984) през „Ти се смееш“ (1998) до последната творба на Паоло – без Виторио, „Сбогом, Леонора“ (2022), в която може да се усети сянката на брат му.
Във филмографията им се откроява „Баща-господар“ (1977) по автобиографията на сардинския писател Гавино Леда. В Кан след дълги спорове той получава "Златна палма" и "Наградата на критиката". Председател на журито е Роберто Роселини. Филмът печели още "Голямата награда" на Берлинския фестивал, италианските премии "Специален Давид" на Донатело и "Сребърна лента" за най-добра режисура.
Паоло обича да говори за избора на статичната камера, за юношеството си в Сан Миниато, когато фашистите взривяват къщата на баща им, адвоката Тавиани, изявен антифашист. Войната е една от предпочитаните теми на двамата, изживели са я лично. „Нощта на свети Лаврентий“ (1982) им донася "Голямата награда" на журито в Кан. Гласът на тандема е един, кадър след кадър. Те казват: „Не ни наричайте братя Тавиани, звучи като магазин за деликатеси“. Кинофестивалът във Венеция през 1986 г. ги удостоява със "Златен лъв" за цялостна кариера.
Последният им голям успех е „Цезар трябва да умре“ (2012). Филмът им донася "Златна мечка" в Берлин, два "Давид на Донатело" – за най-добър филм и за режисура. Театрална пиеса в затвора, изиграна от самите затворници. С мрачните си лица и оригиналния диалект, умишлено поддържан, изпълнителите са верни на думите на Шекспир. Сякаш разказват историята на враждите в мафията, за които сега плащат с наказанието си. Черно-бялото подчертава агресията и напрежението.
Работата на братята с актьорите е уникална – от непрофесионалисти като затворниците до звезди като Марчело Мастрояни, Джан Мария Волонте, Изабел Юпер, Изабела Роселини, Нани Морети, Шарлот Генсбур, Микеле Плачидо, Летисия Каста. Хармонията между двамата е покоряваща. Тяхното кино отразява културните промени в Италия за половин век. Тавиани се движат с еднаква страст между кинематографичните жанрове: от актуални събития през история (често използвана като метафора) до литература.
Творчеството на братя Тавиани е свързано и с България. Техният филм „Чифликът на чучулигите“ (2007) е сниман и у нас. Преди 11 години, на 17-ия „София Филм Фест“ (2013), имаше панорама с 13 техни произведения, а Паоло получи лично "Наградата на София" за цялостен принос към киноизкуството.
Паоло е скромен, не обича да се появява пред публика, но приема с удоволствие желанието на Мартин Скорсезе да поеме наградата си за цялостно творчество от неговите ръце на Празника на киното в Рим (2018). Преди години Рикардо Мути напразно се опитва да убеди братя Тавиани да режисират в Скалата опера на Верди. По стечение на съдбата последният филм на Паоло Тавиани „Сбогом, Леонора“ е в чест на Вердиевия „Трубадур“.
До последно Паоло остана човек на киното. Опитва се да прави филм с епизоди, в който да участват и други големи режисьори, близки до него като светоусещане, на първо място Кен Лоуч. Подготвя и „Песента на медузите“, филм, чието действие се развива по време на пандемията. Ентусиазиран е, избира дори местата за снимките.
„Наистина много съжалявам – казва днес актьорът Джанкарло Джанини. – Работих с Паоло по дублажа на филма „Сродства по избор“. Помня го не само като режисьор, който направи красиви филми заедно с брат си Виторио, но и като човек с рядка доброта.“
Президентът на Италия Серджо Матарела изрази своите съболезнования за кончината на Паоло Тавиани, „майстор и новатор, който заедно с брат си Виторио режисира незабравими шедьоври на италианското кино, пропити с рядка естетическа чувствителност и силно етично напрежение“.
Поклонението пред Паоло Тавиани беше на 4 март в кметството на Рим „Кампидолио“, присъстваха негови колеги, почитатели, граждани.
