„Ритъмът на филма се определя преди всичко от музиката...“ – Ернст  Любич (1882-1947)

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ                                                                     

КИНОТО, гениалното  откритие на Братя Люмиер от 1894 година, както е известно,  е способно  да прави чудеса –  да превръща в истина всяка измислица и условност. Наистина, нормално ли е героите от филма да запеят така, изведнъж насред улицата, при това без да обръщат внимание на околните? Да затанцуват валс, рок или степ и заедно с тях постепенно да се развихри и  целият квартал? Да, това е филмовият мюзикъл, един доста особен жанр, който поради своята безспорна условност и специфичност неведнъж е бил отричан – мнозина са предсказвали преходността му, дори близката му смърт. 

Но се оказа, че и днес, в началото на ХХI век това странно създание е все още жизнено и младо.

Подобно на класическия уестърн, мюзикълът се ражда в Щатите, където се създават и най-силните му образци. В Холивуд под мюзикъл разбират особен вид музикален филм, чиято стилистика идва от театъра на Бродуей. Този жанр в киното е плод на голямата любов на американските кинозрители към популярната песен, танца и всичко, което те наричат с английската дума entertainment (забавление).

Интересен и малко известен факт е, че музиката в киното се появява по-рано от говорните диалози. В зората на нямото кино отделните епизоди и картини се представяли неизменно в съпровод на пианист, на инструментални ансамбли и дори на  цели симфонични оркестри. Много професионални музиканти са си изкарвали хляба в кинотеатрите. През 1926 г. холивудската компания „Уорнър Брадърс” основава корпорацията „Витафон” за производството на звукови филми.  На 6 април в „Уорнър тиътър” в Холивуд били прожектирани за първи път няколко кратки филма с участието на Нюйоркската филхармония и певци от Метрополитън опера. След това била показана екранизация на „Дон Жуан” по Жан Батист Молиер. Репликите на изпълнителя на главната роля Джон Баримор не можело да се чуят, затова пък през цялото време звучал симфоничен оркестър, а в сцените с дуелите звънтели остри  шпаги. Тези особени „полузвукови  кинокартини” се посрещали от публиката с ентусиазъм и стимулирали развитието на жанра. И когато киното завладяло напълно звука (а това не станало много бързо и лесно!), мюзикълът властно заявил своите права над широката публика. Милионите зрители започнали да си подсвиркват или припяват мелодиите от екрана, а младите копирали стила на репликите от наивните, но остроумни диалози.

Музикалният филм набирал скорост, непрекъснато откривал на зрителя нови имена. Композитори и хореографи помагали на режисьорите да създават истински образци, а танцьорите и певците бързо се превръщали в кинозвезди. През епохата, наречена „Златният век на Холивуд”, във Франция, Австрия и Германия, с известно закъснение, също се произвеждали музикални филми. Американските  немските и австрийските мюзикъли и кинооперети завоювали траен успех в Европа и станали модел за  други кинематографии, като  френската, руската, унгарската, италианската, полската, чешката... Сред най-често филмираните заглавия са: „Веселата вдовица”, „Прилепът”, „Мамзел Нитуш”, „Силва”, ”Хубавата Елена”, „Марица”, ”Цигански барон” от класиката. Основоположник на кинооперетата е бележитият немски режисьор Ернст Любич, който през 1929  поставя „Парад на любовта”, продукция на компанията „Парамаунт”, една типично оперетна  история за любовта на  граф и принцеса на фона на декор в стил Рококо в измислената европейска държавица Силвейния. Но интересното тук е, че самата  постановка изобилства с иронично-саркастични намеци, които като показват събитията, едновременно ги осмиват... И докато в Европа на мода са екранизациите на оперети, а също и на опери (те са приоритет на италианската кинематография и главно на режисьора Кармине Галоне), както и музикалните драми и комедии и биографичните филми за велики композитори и певци, Холивуд предпочита мюзикъла и комедията - ревю. Американската музикална комедия идва пряко от мюзикъла и от традицията на английската пантомима (с нея в лондонските вариететни театри започва кариерата си и младият Чаплин). Ревюто навлиза толкова трайно в американската популярна култура, че разцветът на филмовия му вариант е лесно обясним.

През 30-те години на ХХ век филмовият мюзикъл е главно екранизация на бродуейските ревю спектакли, а също така и лирични комедии или мелодрами. По това време особено популярни са продукциите с: Фред Астер, Джинджър Роджърс, Джанет Макдоналд, Диана Дърбин, Джуди Гарлънд, Морис Шьовалие, които са големите  звезди в жанра. Следвоенните образци в жанра са значително по-разнообразни и богати като сюжет и филмов език. Авторите им вече черпят теми и характери от класическата литература и драматургия, от комедията, драмата, мелодрамата и уестърна.

60-те и 70-те години са истинския връх в историята на филмовия мюзикъл. 

Световните екрани са направо завладени от скъпите и високопрофесионални костюмни продукции на: „Моята прекрасна лейди” по „Пигмалион” на Шоу, „Оливър” по Чарлс Дикенс, „Уестсайдска история” на Бърнстейн, „Смешното момиче”, „Звукът на музиката”. Франция също дава своя принос с: „Шербурските чадъри” и „Госпожиците от Рошфор” на режисьора Жак Дьоми,  докато в Испания и Латиноамерика шестват филмите на  Лолита Торес, Сара Монтиел и Рафаел. Чехите изненадват света със „Старци берат хмел” и..... През 80- те години на ХХ век режисьорът Карлос Саура открива за света песенно- танцовата култура на Испания и феномена фламенко.

През 1973 г. истинска революция, в жанра предизвиква рокперата на Ендрю Лойд Уебър „Исус Христос Суперзвезда”, последвана от поредица  изключително успешни творби от същия  плодовит и много надарен автор, чиято муза е прекрасното сопрано Сара Брайтмън.

През 80-те години французите, които са и създателите на оперетата,  решават отново да смаят света – този път с  мащабната продукция на „Клетниците” по Виктор Юго от Шомберг.

През 2006 година Американският кинематографичен институт състави списък от 25 най-добри мюзикъли за 100- годишната история на киното. В журито  влязоха повече от 500 актьори, композитори, музиканти, критици и историци на киното. За „най-добър киномюзикъл на всички времена” единодушно беше признат „Singin' in the Rain” с чаровния Джийн Кели (1952). Новите суперпродукции на „Чикаго” и „Мулен Руж” с Никол Кидмън завоюваха 12 и 15 място. 

В челната десятка влязоха незабравимите: „Уестсайдска история”, „Магьосникът от Оз”, „Звукът на музиката”, „Кабаре”, „Мери Попинс”, „Роди се звезда”, „Моя прекрасна лейди”, „Един американец в Париж” Целуни ме, Кейт!“ и „Ще се срещнем в Сент Луис”...

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма