"Не желая да доказвам нищо с танцуването си. Никога не съм го използвал като отдушник или начин да изразя себе си. Аз просто танцувам."

"Просто вдигам краката си във въздуха и ги движа."

"Танцът не е лека работа."

"Когато тропаш с крака от яд, по-добре научи степ."

"Хората мислят, че съм се родил с цилиндър и фрак."

"Най-трудната работа, с която се сблъскват децата днес, е да се научат на добри обноски, без да ги виждат."

" О, Боже! Това момче се движи по много изключителен начин. Това е най-великият танцьор на века. Не исках да напусна този свят, без да знам кой е моят наследник. Благодаря ти, Майкъл." (за Майкъл Джексън)

"Те са склонни да прекаляват с вулгарността. Не се смущавам от самия език, но е неудобно да ги гледам, седейки до съвършено непознати." (за съвременните филми)

ФРЕД АСТЕР -  американски актьор, танцьор, певец и шоумен, роден на 10 май 1899 г. Определян е за един от най-великите майстори в музикалния и танцувален жанр в американското кино. Рожденото му име е Фредерик Аустерлиц. Кариерата му обхваща период от 76 години, снима се в 31 музикални филма. Неговото име най-често се свързва с Джинджър Роджърс, с която имат общо 10 филма, преобърнали представата за жанра на музикалната комедия.

Балетистите Баланчин и Нуреев го наричат най-великия танцьор на ХХ век. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. През 1999 година Американският филмов институт включва Астер под номер 5 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.

Умира на 22 юни 1987 г.

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.