БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Любимецът на шест поколения зрители – актьорът, режисьорът, продуцентът и писателят Кърк Дъглас почина на 5 февруари 2020 г.

Много малко професионалисти от американското и световното кино могат да се похвалят с такова почетно постижение – 103 г. и 2 месеца живот – роден е на 9 декември 1916 г., 68 години артистична дейност и 62 г. присъствие в киното!

Днес малцина помнят, че „синът на вехтошаря” Исур Даниелович Демски, родом от Амстердам, Ню Йорк, дебютира на Бродуей през 1941 г., след като учи в университета „Свети Лаврентий” , пристигайки на камион за химически торове със 163 долара, за да спечели стипендия и завърши Академията за драматично изкуство в Ню Йорк и да участва във войната в Тихия океан..

Но тези му почитатели знаят, че той остава верен на театралната сцена през целия си живот, достигайки забележителни успехи в паметни постановки като „Полет над кукувиче гнездо”(1963) в ролята на Макмърфи и „Децата през есента”(1981), подвизаващ се като възрастния Том Сойер.

Кърк Дъглас научава житейските правила много млад, бори се стръвно за място под слънцето – не случайно е наричан „кралят Кърк” и „агресивният оптимист” , налага се като един от най-добрите и харизматични актьори през последните седем десетилетия, влиза в списъка на касовите звезди (особено е популярен през 40-те – 80-те години на миналия век), става продуцент през 1954 г. с компанията си „Брина“ ( в актива му са филми от ранга на „Пътеки на славата”, 1957, „Спартак”, 1960, „Голямата награда”, 1966 и „Отрядът”, 1975), снима се с най-добрите постановчици на Европа и Холивуд – от Раул Уолш, Марк Робсън, Били Уайлдър и Винсънт Минели до РьонеКлеман, Брайън де Палма и Фред Шепизи, опитва късмета си и като режисьор с „Безделникът”(1973) и „Отрядът”(1975) и дава на целулоидния свят универсално талантливия си син от своя първи брак Майкъл Дъглас.

За разлика от редица свои колеги не пренебрегва телевизията, не робува на несъстоятелни естетски и претенциозни критерии и, забравяйки снизхождението към сапунените  тв опери,  инкасира изненадващо добри и зрели изяви -  при раздаването на наградите „Оскар“ на 26 март 1958, когато буквално се надиграваше и забавляваше с Бърт Ланкастър, а също в „Пари” (1976),“Спомен за любовта“ (1982). „Еймос” (1986), „Кралицата” (1987), „Да пожънеш буря” (1988),“Тайната“ (1992) и „Докоснат от ангел”, сезон 6, еп.18 „Бар мицва“(2000) .

Кърк Дъглас си остава сред звездите от класическата холивудска фаланга, утвърдили се в годините на господство на големите студии с важната подробност, че той никога не се обвързва с договор с тях!

Дъглас дръзва да сменя амплоато си, да подкрепя рисковани проекти, да лансира млади и талантливи режисьори (има  изключителната заслуга за налагането на Стенли Кубрик,  с чийто филми „Пътеки на славата” и „Спартак” влиза не само във всяка престижна енциклопедия, но и остава в историята на киното), както и да поема нетипични за него роли, отказани от мастити колеги ( „Споразумението”, 1969 и водещият образ на Еди Андерсън, определен първоначално за Марлон Брандо).

Той доказа на набедените журналисти – търсачи на сензации , че може да демонстрира самостоятелно мислене и гражданска доблест (като лансирането на „опасния ”Далтън Тръмбо за сценарист на „Спартак” през 1959 г.,  за когото дискретно и с умиление говори  в документалния „Тръмбо”на Питър Оскин през 2007 г.), да бъде активист на Демократическата партия и защитник на благородни благотворителни каузи – подпомагане на болни от Алцхаймер, заедно със Стивън Спилбърг, за което закономерно получава през 1981 г. президентския Медал на свободата.

Малко от най-верните фенове на Кърк Дъглас помнят, че първият му филм в партньорство с Барбара Стануик се казва „Странната любов на Марта Айнърс” (1946), благодарение застъпничеството на Лорън Бакол, но всеки ще потвърди, че дълги години Дъглас бе основна звезда в гангстерски, криминални, военно- приключенски и фантастични филми, в които задължително играе героят, победителят, а ако умира – загива като храбрец, човекът на властта, че е една от предпочитаните знаменитости в най-американския филмов жанр уестърнът – припомням само „Последният влак  от Гън Хил“(1959). „Бронираният фургон”(1967) и „Двубоят”(1971), че дори и в най-скромни от художествена гледна точка проекти като „Аз крача сам”(1947), благодарение на неговия ентусиазъм и впечатляващ професионализъм, е постигал приемливи за зрителя резултати.

По тази причина е трудно да открием слаб филм в дългата му и плодотворна кариера, а за неговите върховите постижения, независимо от трите му номинации, той не е удостоен с „Оскар” за мъжка роля, ако не броим наградата на Академията за цялостно творчество, връчена му на 25 март 1996 г.

Светът открива Кърк Дъглас след показването на венецианския кинофестивал през 1949 г. на легендарния хит „Шампионът” на Марк Робсън и Стенли Креймър, в който с вещина и увереност пресъздава образа на амбициозния боксьор Мич Кейли.

Майсторството му е забелязано от професионалистите, но артистът остава само с утешителната номинация за „Оскар”.

Три години по-късно той дава приноса си за язвителното и убедително разкриване на света на киното като продуцента Джонатан Шийлдс в „Лошият и красивите” на Винсънт Минели, изява също номинирана с „Оскар”.

Третата номинация е през 1956 г., когато изиграва с изумителна страст и изключителна драматична вглъбеност главната роля на Ван Гог в друг от култовите филми на Минели – „Жажда за живот”.

„Оскар”-ът така и не е спечелен от него, но конфузията е заличена през 1996 г., когато филмовата гилдия го удостоява с наградата за неговия изключителен принос в развитието на киноизкуството.

Редица изследователи на творческия му път приемат, че кулминацията в кариерата му са двата знаменити филма на Кубрик „Пътеки на славата” и „Спартак”, в които прекрасно изпълнява централните роли на полковник Дакс и на вожда на въстаналите срещу римската република роби.

Тези филми са отдавана обявени за класика, изследвани са внимателно, всички сериозни критици дебело подчертават приноса на Дъглас за забележителния краен резултат, но аз не смятам, че само с тях се изчерпва галерията на неговите големи и незабравими кинообрази.

Зная, че ще дойде времето, когато ще се оцени по достойнство постигнатото от Кърк Дъглас в на пръв поглед развлекателните исторически драми като „Одисей”(1954) , „Викингите”(1958)  и „Ученик на дявола”(1959), в такива завладяващи уестърни като „Голямото небе” (1952), „Големите дървета“ (1952), „Човек без звезда” (1955), „Престрелка приконюшната О.К.” (1957), „Последният залез на слънцето” (1961), „Пътят на Запад” (1967), „Бронираният фургон” (1967), „Имало едно време един мошеник” (1970), „Двубоят” (1971), „Кактусът Джак” (1979), „Мъжът от снежната река” (1983), “Стреляй пръв“ (1984), без да забравяме авторската му изява в „Отрядът”(1975), в добре балансирани военни продукции като „Пътеки на славата“ (1957),„Орерация „Фуста“ (1959),„Героите на Телемарк”(1965), „В опасност” (1965), „Хвърли гигантска сянка”(1966), „Гори ли, Париж?” (1966), „Последният старт”(1980), в блестящи психологически драми като „ Писмо до три съпруги” (1949), „Стъклената менажерия” (1950), „Детективска история” (1951), „Асо в дупката” (1951),“Жонгльорът“ (1953), „Споразумението” (1969), в зрелищни, фантастични и свръхестествени екшъни като „Холокост 2000“ (1977),“Ярост“ (1978), „Сатурн 3” (1979) и „Разкази от криптата – новелата „Жълто“ (1992), в музикални – „Доктор Джекил и мистър Хайд” (1973) и ангажирани политически филми като „Седем дни през май” (1964) и „Победа в Ентебе”(1976), в прилични мелодрами като „Поглед към миналото” (1947), “Срещаме се като непознати“ (1960).„Две седмици в друг град” (1962), „Котката и мишката” (1974) ,“Не е достатъчно само веднъж“ (1975),“За какво лъжат момчетата“ (1994) и „Илюзията” (2004), в трилъри като „Списъкът на Ейдриън Месинджър” (1963), „Съвършено престъпление (1972) и „Бягството на Еди Мейкън“ (1983), приключенски саги като „20 000 левги под водата” (1954) и „Светлина на края на света“ (1971), гангстерски драми като „Братството”(1968) и в незаслужено пренебрегвани, но радващи се на радушен зрителски прием комедии като „Истински мъже”(1986), „Оскар”(1991), „Алчни хора” (1994), „Диаманти” (1999) и „Семейна черта” (2003)...  

Независимо че преживява тежка самолетна катастрофа през 1991 г. Кърк Дъглас не само оцелява и се възстановява, но и продължава да се снима, борейки се с характерните за възрастта си болежки и страдания.

Дъглас бе активен фен на „Фейсбук”, продължаваше да ходи на премиери на нашумели филми (като „Гадни копилета”, 2009 на Тарантино), снима се в прочутия видеоклип на Дон Хенли „Градината на Аллах“ (1995), показа класа при връчването на „Оскар”- а за поддържаща женска роля на Мелиса Лео на 27 февруари 2011 г. и бе ярко потвърждение на удивително прозорливата оценка на великата Катрин Хепбърн – „В Холивуд успееш ли да се задържиш на върха пред първите години на кариерата си, със сигурност оцеляваш в бизнеса и след това неусетно се превръщаш в свещено чудовище, с което се съобразяват всички.”

Той наистина оцеля в шоу бизнеса, превърна се в една от неговите легенди и бе собственик , заедно със съпругата си Ан Байдънс, на една от най-богатите и стойностни живописни колекции в САЩ.

Бе доверено лице на Държавния департамент и има привилегията да посети редица страни от соцлагера в годините на студената война – в България беше през 1966 г. и се изказа ласкаво за „Цар и генерал“ на Въло Радев, в Румъния – през 1968 г., присъствайки на снимките като консултант на „Михай храбрият“ на Серджиу Николаеску, през 1973-а от Югославия  Стипе Делич го кани за ролята на Тито за своята епопея „Сутиеска“, която е отказана, тъй като тогава  снима своя режисьорски дебют, в Москва през 1977 г. представи своя втори авторски филм „Отрядът“…

Не пропускаме, че бе шеф на фестивалното жури в Кан през 1980 г., удостоило Акира Куросава и Боб Фос със „Златна палма“ за техните шедьоври „Кагемуша“ и „Ах, този джаз!“

В равносметката му любителите на талантливото и увлекателно написано четиво задължително ще добавят прекрасните му мемоари „Синът на вехтошаря”(1988) и впечатляващо добре конструираните негови романи, приказки и спомени -  „Танц с дявола” (1990), „Подаръкът“ (1992), „Последното танго в Бруклин“ (1994), „Счупеното огледало“ (1997),“Младите герои на Библията“ (1999), “Изкачване на планината“ (2001), “Моят удар на късмета“ (2003), “Нека се изправим пред това : 90 години живот, любов и учене“ (2007), „Aз съм Спартак!“ (2012),“Животът може да бъде стих“ (2014), „Кърк и Ан : Писма за любов, смях и цял живот в Холивуд“ (2017), както и на поредица от статии и есета, публикувани в престижни издания като „Ню Йорк таймс“ – „Враждата не е вродена“ от 20 ноември 2000, „Лос Анджелис таймс“  - „Да бъдеш в надпреварата означава да бъдеш победител“от 16 февруари 2004,“Нюзуик“ – „На какво ме научи старостта“ от 11 август 2008 и „Хъфлингтън пост“ – „Пътят напред“ от 19 септември 2016 г.

Остава в аналите и знаковото интервю на Роджър Еберт – „Кърк Дъглас равен на голям“, поместено на 1 февруари 1970 г в сп.“Ескуайър“…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек