Кино "Одеон" ще отбележи българското председателство на Съвета на ЕС с 26 български филма, създадени съвместно с една или повече европейски държави, съобщи „Сега“. Филмотечният салон вади от архива си ленти, заснети между далечната 1942 г. и днес. Прожекциите са всеки петък до края на юни, входът за всички е свободен.

Програмата стартира на 5 януари с "Изпитание" на режисьора Хрисан Цанков. Една от първите български копродукции - с Унгария, е създадена в далечната 1942 г. В ролите са оперетната звезда Надя Ножарова, по-късно графиня Надя де Наваро Фарбър, Иван Димов и Кръстьо Сарафов. Предстоящият петък - 12 януари, е запазен за "Старинната монета" (1965, България-ГДР). В романтичната комедия по сценарий на Братя Мормареви участват Манфред Круг, Лиана Антонова, Григор Вачков. "Езоп" на Рангел Вълчанов (България-Чехословакия, 1970), "Изкуствената патица" (България-Полша, 1973, реж. Януш Вазов), "Пет жени на фона на морето" (България-Полша, 1986, Владислав Икономов) завършват картината на социалистическия период. Вероятно понеже не режисира българин, от списъка липсват някои от най-успешните ни сътрудничества от епохата. Например "Героите на Шипка" (СССР-България), 1955 г., с голямата награда в Кан, която още не се казва тогава "Златна палма". Режисьор е руснакът Сергей Василиев, но участват Апостол Карамитев, Петко Карлуковски, Николай Масалитинов, Костантин Кисимов и др., а музиката композира Филип Кутев. Също и "Звезди" (ГДР, България, 1959) по сценарий на Анжел Вагенщайн и реж. на Конрад Волф. В него Рангел Вълчанов е втори режисьор, който работи с българските актьори.

Изненадващо яловите 90-те са представени доста широко: с "Резерват" на Еди Захариев (България-Унгария, 1990 г.), копродукциите с Франция "Нещо във въздуха (Петър Попзлатев), "Фатална нежност" (Рангел Вълчанов) и "Граница" (Илиян Симеонов/Християн Ночев), всички от 1993-та, както и "Любовни сънища" на Иван Ничев, "Търкалящи се камъни" на Иван Черкелов, "Приятелите на Емилия" с реж. Людмил Тодоров и др.

С "Писмо до Америка" (2000, България-Холандия-Унгария, реж. Иглика Трифонова) на 27 април започват прожекциите на съвременни филми, сред които са пожъналите успех и добре познати "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Източни пиеси", "Мисия Лондон", "Тилт", "Виктория", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" и най-новите - "Безбог" и "Слава" от 2016 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина