Легендата на френското кино Даниел Дарийо почина на 100 години в дома си в Северозападна Франция, съобщи Huffington Post France.

Мъжът й Жак Женврен съобщил, че напоследък състоянието й се влошило. Актрисата навърши 100 години през месец май, а филмите, в които се е снимала до средата на 2010 са 140.

Филмовата й кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия.

Родена е на 1 май 1917 г. в Бордо и първоначално учи чело и пиано и се готви да става музикантка. На 14-годишна възраст обаче случайно попада в киностудио. През 1931 г. дебютира в музикалния филм „Балът“ („Le Bal“), с което започва нейната продължила и през 21 век филмова кариера. Световна известност получава на 18 години с главната роля във филма „Майерлинг” (1936) за нещастната любов на наследника на австроунгарския престол Рудолф и дъщерята на австрийския дипломат Мария фон Вечер. През 2002 г. актрисата получи сребърната мечка на Берлинския филмов фестивал за ролята си в "8 жени". Благодарение на същия филм, Европейската филмова академия я призна за най-добра актриса.

Дарийо беше символ на красота и изисканост за няколко поколения зрители в цял свят.  Известна е и като певица - издала е  20 плочи. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Паметта си противоречи, но е такъв инат, че винаги получава своето.“

Гюнтер Грас, германски писател, роден на 16 октомври преди 99 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина