Филмовият режисьор Карлос Саура, който направи испанското художествено кино световно известно със своите изпълнени със страст и фламенко хореографски драми, почина в петък на 91-годишна възраст,съобщиха световните агенции.

Испанската киноакадемия заяви, че Саура, "една от основополагащи фигури в историята на испанското кино", е починал у дома си, заобиколен от близките си.

КАРЛОС САУРА е роден на 4 януари 1932 г. в Уеска, Арагон. Майка му и брат му Антонио Саура са художници, а той се занимава с фотография от ранна възраст. През 1957 г. завършва кинорежисура в Мадрид, а до 1963 г. самият той преподава. През 1957 г. се жени за Адела Медрано, от която има двама сина – Карлос (р. 1958) и Антонио (р. 1960).

През 1957 – 1958 г. Саура прави първия си документален филм (Cuenca). През 1965 г. получава наградата Сребърна мечка на Берлинския филмов фестивал за филма La caza. През 1967 г. филмът му Peppermint Frappé също е награден в Берлин. Филмите „Братовчедката Анхелика“ (1974) и „Да отгледаш гарвани“ (1975) получават Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Кан, а Mama cumple 100 años (1979) е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм.

След края на първия си брак Саура има син Шейн (р. 1974) от актрисата Джералдин Чаплин. През 1982 г. се жени отново за Мерседес Перес, от която има трима сина – Мануел (р. 1980), Адриан (р. 1984) и Диего (р. 1987). През този период той прави няколко филма съдържащи много фламенко танци. През 1990 г. Карлос Саура получава наградата „Гоя“ за режисурата и сценария на ¡Ay, Carmela!. През 1994 г. му се ражда дъщеря Ана от Еулалия Рамон.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Четенето е като дишането. Ако ми го отнемете, първо се изнервям, а след това прибягвам към насилие.“

Робърт Джордан, американски писател, роден на 17 октомври преди 78 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина