Обаятелната актриса Гинка Станчева е починала на 90-годишна възраст, съобщи Съюзът на артистите в България.

Тя е родена на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичен театър в Благоевград в ролята на Блага във "Фиданките цъфтят" на Славчо Красински, където работи до 1958 г. От 1958 до 1992 г. играе на сцената на Народния театър на младежта. От 1993 до 1998 г. работи в частен театър "Барбуков", гастролира в общински театър "Възраждане", Театър 199 и в театри извън София. Има участия в радио и телевизионния театър.

Добива популярност през 1957 г. с ролята си във филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, който е първият български филм, спечелил право за участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. Станчева се снима в 19 филма, по-значимите сред които са "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Нощем с белите коне", както и първата българска сапунена опера "Семейство Калинкови".

През 80-те години участва в дублажите на БНТ на популярния испански сериал "Синьо лято", както и на американския сериал "Малка къща в прерията". През 2002 г. е наградена с орден "Стара планина" за изключителни приноси към българската култура и по повод 70 години от рождението й. Има пано с нейните отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд, ирландски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 172 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина