DWВместо в театър, малка група хора влиза в берлинския затвор "Тегел" - да прекара няколко часа зад дебелите му стени. След като всички вещи на посетителите са прибрани - мобилните телефони и други лични предмети са строго забранени, те предават документите си, минават през скенер и тръгват мълчаливо след един охранител към незаето за момента крило на затвора. Сега то се използва за организирането на събития, но първоначалното му предназначение още личи ясно от масивните врати без прозорци и покритите с прах решетки.
Повечето оперни почитатели за първи път влизат в затвор. И стоят притихнали в тъмнината в очакване да започне операта "Фиделио" от Лудвиг ван Бетовен в изпълнение на ... затворници. Светва прожектор и зад решетките струнен квартет засвирва увертюрата. Публиката заема местата си, докато група затворници влизат в ролите си.
Действието на единствената опера на Бетовен се развива в затвор, което прави сюрреалистично преживяването да гледаш затворници да играят затворници, пазачи и държавни служители. Историята се върти около Леонора, която преоблечена като мъж се вмъква в затвора, в който е съпругът й, за да му помогне да избяга.
Един проблем по-малко
"Обичайно когато се поставя "Фиделио", изпълнителите често имат трудности да си представят живота в затвора. Ние нямахме този проблем", казва Ханс-Дитер Шют от театралната група "aufBruch", чиято е идеята за продукцията. Тя е съвместен проект с образователната програма на Берлинската филхармония и със студенти от Висшето училище за музика "Ханс Айслер". Още през 2018-а тези организации си сътрудничат при поставянето на операта "Парсифал" от Рихард Вагнер в същия затвор.
Новият им проект е с продължителност три месеца. По време на 11-седмичния репетиционен период 17 затворници се събират от понеделник до петък между 16,00 и 20,30 ч., за да репетират модерна версия на операта на Бетовен. Въпреки че творбата следва оригиналното либрето, в постановката са включени и други произведения на класика, включително арии и хорови творби като "Одата на радостта" от неговата Девета симфония. Времето, което затворниците отделят за това начинание, съвсем не е малко, още повече, че мнозина от тях работят зад решетките.
"Много се забавлявахме", казва Джино, който влиза в образа на дъщерята на пазача на затвора Марцелина. "По време на репетициите се съсредоточаваш максимално. Ние сме в затвора - това е факт, но тук сме свободни", разказва той.
Театралният колектив "aufBruch" поставя опери в затворите в Берлин от 1997-а година и обучава затворниците на актьорско майсторство. "Правим това не само, за да открием и развием творческия им потенциал, но и защото просто искаме да правим театър. За тази цел затворите трябва да се отворят, за да пуснат публика вътре", обяснява Сибиле Арнд, ръководителка на продукцията.
В известен смисъл това противоречи на концепцията за лишаване от свобода.
"Затворът отделя затворниците от обществото. Това е неговият смисъл. Това значи и забрана за контакти. Не можете лесно да осъществите контакт със затворник както например с нормален член на обществото. Ние нямаме представа какво е чувството да си вътре в затвора. Няма такова нещо като обиколка за посетители", обяснява Арнд.
