ПОЛИНА ПАУНОВА, "Свободна Европа"

Някои смятат, че е твърде комерсиален. Други твърдят, че именно с тази си комерсиалност той заразява различни хора, някои от които изобщо не са стъпвали в концертна зала, а самото симфонично звучене може само да увлече публиката и тя да потърси изкуството. Той самият казва, че популярната музика може и да не е високо изкуство, но трябва да се прави от високи професионалисти.

Казва се Левон Манукян и е диригентът, който в четвъртък (16.01) заедно с Плевенската филхармония придаде ново звучене на геймърската музика.

„Този проект е нормално стечение на обстоятелствата, защото винаги съм търсил форми, с които да привличам публиката в концертната зала. Симфоничната музика може да стига до различни поколения, нещо което в България не се търси“, казва диригентът. И дава примери за концерти с рок, метъл, дори рап звучене. „Някои се получават страхотно, някои предизвикват скандали“, допълва с усмивка. „Правил съм подобни проекти с детска музика от анимационни филми и естрадна музика – жанровете могат да бъдат разнообразни“, разяснява Манукян.

Затова му се вижда съвсем логично симфоничен оркестър да изпълнява саундтрак към видео игри. „И ако за детската музика, естрадата или рока можем по-скоро да определим вида на публиката – в този случай не мога да я предвидя. Има култови игри от преди повече от 20 години, има и хитови игри сега. Затова възрастта на аудиторията може да бъде всякаква – от 10-годишни до поколението на 40-45-годишните, които са израснали с „Тетрис“, обяснява диригентът.

Концертът на Плевенската филхармония е обявен като „мултимедийно симфонично изживяване“. 

В рамките на час и половина ще прозвучи прочитът на Манукян на хитови игри като: Tetris, Super Mario, World of Warcraft, Star Wars, Zelda и други.

„Имам идеята от година или две. Подобни проекти се правят по света, в България е първият“, разказва диригентът. И допълва, че подобни концерти могат да бъдат чути в Япония, защото по-голямата част от композиторите на геймърски саундтрак са японци.

„Има една особеност – тази музика в голямата си част е композирана и в последствие изпълнявана на компютър. Затова е много трудна за живи музиканти. Смятам, че Плевенската филхармония е един от оркестрите, който може да се справи брилянтно с тази задача“, разказва Манукян.

Левон Манукян е роден през 1981 година. Завършва Музикалното училище в Бургас със специалност “пиано”, Английски кралски колеж и Английска кралска академия – Лондон, както и НМА „П. Владигеров” – София със специалност “оперно-симфонично дирижиране”.

През годините работи с Плевенска филхармония, Държавна опера – Бургас, Държавна опера – Пловдив, Оркестърът на БНР, Държавна Филхармония– Шумен и други. В България има проекти с различни изпълнители – от гласовете на естрадните певци, през Руслан Мъйнов до Люси Дяковска и Милица Гладнишка. От 2011 г. е диригент на ежегодния фестивал “Sounds of the ages” с оркестъра и хора на Държавна опера – Пловдив и световноизвестни солисти като Таря Турунен, Майк Терана, Fish (от групата “Merillion”).

 (Със съкращения)

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина