Филмът „Неравноделната душа“ излиза на голям екран на 1 май, съобщи БТА, като цитира режисьора на филма София Стойчева.

Документалната лента разказва личните истории на хора от различни националности, обикнали България заради фолклора й. Сърцата им заиграват всеки път, когато се хванат на хорото, когато запеят българска народна песен или засвирят сложните неравноделни ритми. Те живеят с тази музика, от нея черпят вдъхновение, но и сили за трудните моменти в живота. В своите далечни държави са пренесли не само фолклорната ни традиция, но и частица от неравноделната българска душа.

Пълнометражният дебют на журналиста София Стойчева имаше премиера на 21 март 2024 г. в кино „Люмиер“ в рамките на „София филм фест“. Официалната премиера е на 28 април. Стойчева е сценарист и режисьор на лентата, зад която застава Мартичка Божилова и нейната компания „Агитпроп“. Филмът се опитва да разбере какво кара хората от най-богатите държави по света да идват в една от най-бедните страни на Балканите и да изучават нейните народни танци, да записват песни от „стари баби“, да се учат да свирят на традиционни инструменти и да носят красивите български носии с огромна радост, казва авторката.

„Интересът към българския и балкански фолклор за част от героите на филма започва още по времето на Желязната завеса, когато пътуването до България е изключително трудно и те трябва да получат виза, за да дойдат“, разказва София Стойчева.

Сред тях е японецът Широ Ишидзака, който идва за първи път у нас през 1978 година. Тук среща любовта на живота си – българката Нуша, танцьорка от шопски ансамбъл. Женят си и заминават за Япония, за да учат японците на български фолклор. Там през 1995 година създават ансамбъл „Детелина“ и група „Балкан“, в които японци танцуват, свирят и пеят българска народна музика. Широ продължава и до днес да води японци в България, и да им предава любовта си към сложните неравноделни български ритми.

През 1979 година в Ню Йорк, САЩ, е създаден и ансамбъл „Босилек“ за български народни танци от група американки, сред които е Катрин Спронгър. Днес тя учи на български хора млади българки, които са първо и второ поколение имигранти в Америка. Филмът пренася и в Швейцария, където преди повече от 30 години германецът Зиги Нагел и негови приятели швейцарци създават група „Седянка“ за изпълнение на български и балкански фолклор.

Името „Седянка“ за своя състав за български народни танци избират и Ан и Ален Сансен от Белгия. В продължение на 20 години в него танцуват белгийци и нидерландци и няколко българи емигранти. В наши дни групата продължава да се събира и танцува под името „Български душа“. Сред героите на филма са младите германци от група „Люти хора“ от Берлин, Германия. През 2022 година те отбелязаха своя 20-годишен юбилей. Освен че свирят на живо всяка седмица на балканските танцови вечери в Берлин, те са канени да свирят и на тамошни сватби, където гостите се залавят за ръце и танцуват право хоро и „Рипни, Калинке“.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 52 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза