Отиде си актрисата Елена Жандова, съобщиха на БТА нейни близки.

Тя е починала вчера, на 80-годишна възраст. 

„Какво ли е да израснеш в дома на Захари Жандов – бай Захари, както мнозина наричат баща й – знакова фигура на българското кино и на бохемска София. А майка й Иванка Акрабова-Жандова е международно ценена изследователка и археоложка в областта на медиевистиката. Според Елена Жандова именно майка й е дала първоначалния импулс на баща й да тръгне към филма „Боянският майстор“ – майка й е и автор на книгата „Боянската църква“. Захари Жандов снима само „истории, в които е влюбен“. И в това дъщерята прилича и на баща си, и на майка си, отдадени докрай на това, което истински ги вълнува. Домът им е широко отворен за хора на изкуството. Актьори, художници, композитори, кинаджии са чести гости там – Вера Недкова и Бенчо Обрешков, Любомир Пипков и Константин Илиев, Лео Конфорти и Катя Паскалева, Лазар Николов и Милчо Левиев“, пише Майя Праматарова в „Портал Култура“ в текст за 80-годишния юбилей на актрисата, който тя отбеляза на 13 август тази година.

„С Милчо Левиев се чуваха често по телефона, докато Елена живееше в Ню Йорк, на Атлантическия океан, а той - на Тихия. Срещали сме се с Елена в различни градове по света – в София, в Ню Йорк, в Бостън… В приятелството си тя е щедра. Елена е от хората, които много получават, но и много дават. Дружбата й с Марта Коание, дългогодишна президентка на световната организация Международен театрален институт, допринася за развитието на българо-американските театрални отношения. И до днес Елена е благодарна на актьора Любомир Кабакчиев, тогава председател на Съюза на артистите в България, чието писмо бележи началото на това приятелство. На пръв поглед Елена Жандова прави своите професионални избори импулсивно, но при вглеждане се разбира, че двигател при нея е интересът й към различното, непознатото, експерименталното. Още от ученичка е увлечена по свободните и импровизационни танци. Учи пластика и танц в стила на Айседора Дънкан при Ярмила Менцлова – хореографка и педагожка с успехи и по европейските сцени. Красива, пластична, със съвременно излъчване – така помнят Елена Жандова първите ѝ зрители“, разказва Майя Праматарова.

Припомня, че през 1980 г. Елена се озовава в Ню Йорк и оттук насетне дълги години от живота й са свързани с едни от най-авангардните театрални трупи.

„Като се завръща в България, Елена Жандова променя приоритетите си. Решава да продължи делото на майка си по подредбата на семейния архив, в който всяка бележка, всяка снимка е история. Да започнем от едната й баба, на която Елена Жандова е кръстена, Елена Хранова – актриса с десетки театрални и филмови роли, сред които и в „Земя“ на Захари Жандов. А баба й по майчина линия е Люба Акрабова – преподавателка в Дойче шуле и внучка на Петър Шилев, активен участник в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, автор на книга „Спомени за Съединението“, пише още Майя Праматарова.

 

Източник: БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...