Художникът Веселин Начев показва нова изложба в столичната галерия „Стубел“. Експозицията „10 филма от ХХ век“, чийто куратор е Филип Зидаров, ще бъде представена от днес, 20 май, до 7 юни, съобщават организаторите.

Това е петата изложба на Начев в галерията.

 „В поредната си самостоятелна изложба художникът разкрива своя пиетет към седмото изкуство. Творбите, създадени през последната година, ни припомнят знакови ленти на Микеланджело Антониони, Лукино Висконти, братя Тавиани, Мартин Скорсезе... Припомняне съкровено, не-разказно, а припознато, уловило състояние и атмосфера“, казват организаторите. 

„Харесвам киното – особено онова от миналото, което е оставило много по-дълбоки следи у мен отколкото повечето филми днес. Не съм търсил връзка между филмите. Подборът е заради възможността да открия визуален еквивалент на емоциите, породени от тях. Целта ми не е опит да преразкажа сюжета или да пресъздам кадри от филм, а да предам усещането и спомена за него“, отбелязва авторът.

ВЕСЕЛИН НАЧЕВ е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва живопис в Художествената академия през 1985 г. при проф. Иван Кирков, за когото и днес говори с благодарност. Наученото в „школата Кирков“, съчетано с богатството на идеи, търсещия дух и упоритостта може да се види във всяка една изява на Веселин Начев. В неговите повече от 30 самостоятелни изложби в България, Германия, Швейцария и Русия, сред които участия в Националните есенни изложби в Пловдив (2006, 2020), в софийските галерии „Арт 36“, „Стубел“ и „Арте“, а във Варна в „Галерия 8“, Art Meeting, Градската художествена галерия и галерия-музей „Георги Велчев“. В многобройните му – над 25 участия – в колективни изложби в България, Грузия, САЩ, Холандия, Франция, Италия, Финландия.

Веселин Начев е носител на редица отличия. Морската ни столица, в която от години художникът живее и работи, го удостоява през 1996 г. с Наградата на Варна за принос в изобразителното изкуство. През 2016 г. неговите „Посоки“ му носят Националната награда за живопис на „Алианц“ - България. Три години по-късно (2019) художникът е удостоен с престижната Национална награда за живопис „Захарий Зограф”.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...