На 15 май в зала „България" Софийската филхармония представя концерт, посветен на музикалния гений на един от най-големите композитори, пианисти и диригенти на XX век - Сергей Рахманинов, съобщиха от културната институция. Музикантите ще си партнират с изключителната пианистка Виолета Егорова и маестро Епифанио Комис, за да ще вдъхнат живот на две от най-забележителните творби на Рахманинов: Концерт за пиано и оркестър № 4 и Симфония № 3. Произведенията, които често остават в сянка, носят магията на неговия необикновен свят.

СЕРГЕЙ РАХМАНИНОВ е емблематична фигура в класическата музика, известен със своя дълбоко емоционален стил, богатство на хармониите и виртуозни пиеси. Творчеството му улавя тъгата и красотата на човешката душа и се утвърждава на световната музикална сцена със своята универсалност и вечна стойност.

Концертът за пиано и оркестър № 4 е една от последните големи творби на композитора, разкриваща зрялост и експресивност и съчетаваща брилянтно традиции и иновации. Роден в емиграция и белязан от джазовите ритми на Америка, Четвъртият концерт на Рахманинов изненадва публиката още при премиерата си през 1926 г. – не с възторг, а с объркване. „Твърде модерен, твърде студен", твърдят критиците. Но зад този първоначален скептицизъм се крие буря от емоции и търсения. Рахманинов, който преживява раздвоението между корените си и новия свят, влива тези противоречия в музиката – от страстни мелодии до ритмични експерименти.

Симфония № 3, създадена в периода на неговото изгнаничество в САЩ, е изключително лична творба, в отново се преплитат носталгията по родината и новаторския му музикален език. Композирана в Швейцария, тази симфония не получава възторжени отзиви при премиерата си през 1936 г. Много от критиците я намират за „остаряла" и „меланхолична". Рахманинов е силно разочарован. Но въпреки това, в следващите години симфонията започва да печели признание, особено благодарение на диригенти като Евгений Мравински и Владимир Ашкенази, които откриват в нея огромна емоционална дълбочина. Днес тя е призната за шедьовър на лиричната симфонична музика.

ВИОЛЕТА ЕГОРОВА, която ще бъде солист в концерта, е призната за един от ярките интерпретатори на Рахманинов. Нейното майсторство и страст към руската музикална традиция са я утвърдили като артист от световна класа с участия в престижни фестивали и зали на пет континента.

Маестро ЕПИФАНИО КОМИС, известен със своя изключителен усет към романтичния репертоар, ще води оркестъра в изпълнение, което обещава да разкрие емоционалната дълбочина и изящество на творбите на Рахманинов. Той е главен диригент на Симфоничния оркестър на Консерваторията „Белини" в Катания, работи с водещи оркестри в Европа, Азия и Америка и е артистичен директор на Международния конкурс за пиано към фестивала в Любляна.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...