Аструд Жилберту, бразилска певица и авторка на песни, чието небрежно изпълнение на хита „Момичето от Ипанема“ я превърна в световен глас на боса нова, почина на 83-годишна възраст, предаде АП.

Музикантът Пол Ричи, приятел на семейството, потвърди, че тя е починала в понеделник. Той не предостави допълнителни подробности. 

Родена в източния бразилски град Салвадор, щата Баия, и израснала в Рио де Жанейро, Жилберто се превръща в неочаквана суперзвезда за една нощ през 1964 г., благодарение на това, че знае достатъчно английски, за да бъде привлечена от създателите на „Getz/Gilberto“, класическия албум с боса нова, в който участват саксофонистът Стан Гец и тогавашният й съпруг, певецът, композитор и китарист Жоао Жилберту. 

Аструд Жилберту си спомня, че тогава съпругът й казал, че има изненада за нея в звукозаписното студио. „Умолявах го да ми каже каква е тя, но той категорично отказваше и само казваше: „Чакай да видя... По-късно, докато репетираха със Стан, когато бяха в разгара на песента „Момичето от Ипанема“, Жоао ме помоли да се присъединя и да изпея припева на английски, след като той току-що беше изпял първия куплет на португалски. И аз го направих“, обясни тя. 

„Когато приключихме с изпълнението на песента, Жоао се обърна към Стан и каза нещо от рода на: „Утре Аструд ще пее на запис... Какво мислиш?“ Стан беше много отзивчив, всъщност много ентусиазиран - каза, че това е страхотна идея. Останалото, разбира се, както би се казало, „е история“, споделя певицата в спомените си.

Аструд Жилберту изпява „Момичето от Ипанема“ в лек, небрежен стил, повлиял по-късно на Шаде и Сюзън Вега, сякаш е над нещата от живота. Думите й обаче ще бъдат запомнени като малко други от епохата:

Висока, загоряла, млада и прекрасна,

момичето от Ипанема се разхожда,

и когато минава,

всеки, когото подмине, казва: „Ах“...

„Getz/Gilberto“ се продава в повече от 2 милиона копия, а „Момичето от Ипанема“, издадена като сингъл със соло вокалистка Аструд Жилберту, се превръща във вечна класика, която се нарежда непосредствено след „Вчера“ на Бийтълс като най-изпълняваната песен в съвременността. През 1965 г. „Момичето от Ипанема“ печели награда „Грами“ за запис на годината, а Аструд получава номинации за най-добър нов изпълнител и най-добро вокално изпълнение. 

Аструд се омъжва два пъти и има двама сина, които работят с нея. След комерсиалния си връх тя остава популярна на живо, като пеенето ѝ става все по-топло и джазово, а тя изпълнява както кавъри, така и авторски материал. Има някои забележителни моменти като изпълнител, независимо дали е подкрепена от тромпетиста Чет Бейкър в песента „Fly Me to the Moon“ или пее с Джордж Майкъл в боса нова стандарта „Desafinado“. През 2008 г. Аструд Жилберту получава латиноамериканска награда „Грами“ за цялостно творчество. 

 

Източник: Христо Кьосев,  БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина