Платформата за култура и забава „ФотоФабрика“ подреди кадри от личния архив на фотографката Лоте Михайлова в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Експозицията, озаглавена „Завръщането на Лоте Михайлова. Срамежливата интимност“, включва 60 снимки, създадени в периода между 60-те и 80-те години на ХХ век

Темите в творчеството й са свързани с жената, майката, природата и са представени с високо фотографско майсторство и разпознаваема черно-бяла естетика. „Лоте Михайлова не разказва и не обяснява, фотографиите й са емоционално предизвикани в богата палитра от чувства“, пише Георги Лозанов за фотографката.

Природа

-------

‍„Тези фотографии не са копнеж по изгубеното, а дневник за наличното. Лица, среда, действия, дървета, мъгла, пейзаж и мигове на учудване, рамкиране на движение, наблюдение от дълбочина. Регистриране на несломимото многообразие на живота под формата на тиха визуална изповед без излишни думи“, добавя Стефан Иванов.

‍Изложбата може да бъде видяна в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) от 4 април до 14 май. В този период ще бъде представен и каталог, съдържащ фотографии на Лоте Михайлова, текстове от Георги Лозанов и Стефан Иванов, специално интервю със сина й Михаил Атанасов и подробна биография на Михайлова. Официалното представяне на каталога е на 12 април от 18:30 в СГХГ. На същото място и в същия час, но на 19 април, ще се проведе лекция-дискусия, водена от Пламен Петров.

‍ЛОТЕ МИХАЙЛОВА e родена на 27 ноември 1925 г. в Перник. Работила е като фотограф във фотоотдела на Столична община, в „Българска кинематография“, в Студия за игрални филми „Бояна“. Била е фотограф и фоторедактор на редакция „Художествена фотография“ в отдел „Интерфото“ на Агенция София Прес.

Акт

-------

Нейната фотография „Акт“ във II-ра Национална изложба по художествена фотография през 1963 г. е повод за сблъсък между новатори и консервативно настроеното жури, което първоначално отхвърля творбата. Все пак фотографията е допусната и получава златен медал. Освен него Лоте Михайлова има още над 40 отличия от национални и международни фотоизложби, сред които и две големи награди на Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г. В края на 90-те години се установява в Германия, където продължава да снима активно до смъртта си през 2014 г.

Снимките са препубликувани от фейсбук страницата на "ФотоФабрика"

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина