БНР

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" беше отбелязана 120-годишнината от рождението на забележителната оперна певица Елисавета Йовович - солистка на Софийската опера през 30-те и началото на 40-те години на отминалия век.

Красимира Йорданова си спомня:

"Не съм имала възможността да я видя и чуя на сцената, но през 80-те години имах лична среща с нея. Беше си пристигнала от Франция, където живееше, и отидох в дома й за интервю. Пазя най-скъпи спомени за този момент - посрещна ме възрастна дама, много приветлива и естествена, много сладкодумна. Разказва ми надълго и широко за ролите си, за колегите си и нито за момент не чух лоша дума за някого, а си представям колко горчивина е имало в душата й, като се има предвид какви нещастия в личния си живот и какви професионални унижения е преживяла. Беше засмяна, спокойна и общителна. Изпитах възхищение и преклонение пред нея."

ЕЛИСАВЕТА ЙОВОВИЧ е родена на 23 март 1901 г. в София. Завършва музикалното училище - там учи при примадоната на Софийската опера Пенка Тороманова. Последните две години в училището е стажантка в операта - дебютира на 16 април 1924 г. като Миньон от едноименната опера на Тома. Същата година заминава на специализация в Италия и учи в Римската академия „Санта Чечилия“ при известния вокален педагог Ди Пиетро. Изявява се в оперния театър на Академията като Мими от “Бохеми“ на Пучини и в „Слугинята господарка“ на Перголези.

През 1927 г. продължава за една година специализацията си в Париж. От 1928 до 1942 г. е солистка на Софийската опера, като изпълнява ролите от лиричния сопранов репертоар: Виолета, Антонида, Маргарита, Неда, Манон, Таис, Памина, Мими, Чо-Чо-сан, Лиу, Татяна и др. Пее и в много български опери - тя е първата изпълнителка на ролята на Яна в операта на Любомир Пипков „Янините девет братя“, а по нейно признание - тя е накарала композитора да напише ария за героинята си.

Гастролира в оперните театри на Германия, Югославия и Чехия с голям успех. През 1944 г. съпругът й - адвокат, депутат в Народното събрание, е екзекутиран, а тя е изселена във Враца. Явно това, че е примадона на Софийската опера, не й е помогнало да продължи кариерата си, но все пак са преценили, че тя има още какво да даде на сцената и може да сподели опит, затова я “командироват“ (така се е наричало тогава отстраняването от работата й в Софийската опера) първо в Старозагорската опера, после в Русненската опера. И тя всеотдайно работи в тези театри с младите си колеги, допринася за издигането на професионалното ниво  на новосъздадените оперни театри. През 1952 г. я връщат в София, като я допускат в Националната опера като хонорован асистент-режисьор и вокален педагог. След години заминава за Франция, където остава до края на живота си. Умира през 1996 г.