ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Попитан за колко време се е научил да свири на цигулка, в интервю за букурещки вестник (през 1939, когато се завръща от триумфалното си турне в Париж и Щатите), Джордже Енеску отговаря: “Мисля, че е рано да ми задавате подобен въпрос. Още не съм завършил обучението си, което започнах 5-годишен. Уча се да свиря на този дяволски труден инструмент от 53 години...”

Джордже Енеску започва да учи цигулка, когато е на 4 години, 5-годишен за първи път може да изсвири една пиеса без грешка. Ражда се на 7 август 1881 година в Ливени, Молдова, в семейството на цигулар-любител. През 1892 г. е обявен за дете-чудо. По това време учи във Виенската консерватория и дава първия си голям концерт. В австрийската преса излиза пророческа статия: “Джордже Енеску - гениално дете от Румъния, което скоро ще изуми Европа и света”. Авторът уточнява: “В програмата бяха включени доста трудни пиеси за цигулка, написани от самия изпълнител. Малкият румънец е опитал силите си и като композитор. Мисля, че тъкмо той ще бъде един от музикалните гении на нашето време...”

В спомените си Енеску пише следното за първия си концерт: “Още от тази паметна вечер ми се стори, че сред монотонния шум на аплодисментите дочух някакъв глас, подобен на рефрен: Ще  станеш виртуоз, ще станеш виртуоз... виртуоз... виртуоз... А представяте ли си как живее един виртуоз? Тези хора са толкова обичани и мразени. Затворници без свобода, без личен живот. Само робски труд, безкрайни пътувания и концерти. И нищо друго!”

Енеску наистина става виртуоз - един от големите на нашето време. Еднакво добре свири на цигулка, пиано, дирижира. Скоро Франция го приема като роден син и до края на дните си, подобно на други велики румънци: Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Константин Бранкузи, Емил Чоран, той ще бъде кръвно свързан с културната столица на Европа и света. Разбира се, ще направи изключително много и за родината си - ще издигне на завидно равнище музикалния живот не само в столицата, но и в големите културни центрове на страната, ще има много последователи. Неговата ярка, слънчева  личност ще привлича не само музикантите и останалите културни дейци, но и цялата общественост, авторитетът му ще бъде огромен. Но след  войната ще бъде принуден да емигрира в Щатите (властите ще национализират имуществото на съпругата му - княгиня Кантакузино и семейството ще остане без средства дори за храна!).

 

В спомените си Джордже Енеску споделя: „Когато говорят за мен в Европа, имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка - композитора. Но аз се считам преди всичко за композитор. Наистина, обожавам цигулката, но когато слушам не себе си, а други изпълнители, например Жак Тибо...”

Енеску ни остави безценни записи като цигулар и диригент, по които следващите поколения ще могат да съдят за невероятния му изпълнителски талант. Но той ще бъде запомнен в историята на музиката преди всичко като композитор, оставил цяла школа след себе си, избрал за свой път синтеза Изток-Запад. Неговите 120 опуса от всички художествени жанрове (опера, симфония, камерна, хорова, солова музика) въплътиха този гениален синтез между националната румънска музика (една от най-жизнените и красиви в Европа) и най-доброто от професионалната западна симфонична и оперна култура. За да се нареди сред първите композитори на съвременността - Дебюси, Равел, Барток, Стравински, Бритън, Прокофиев,  Шостакович...

Музиката на румънския класик е отдавна позната и обичана у нас. Тя е неразделна част от репертоара на водещите български оркестри и музиканти, често звучи на фестивала „Мартенски музикални дни”, на „Варненско лято” и „Софийски музикални седмици”. Наскоро Радио София записа неговите прекрасни „Седем песни по текст на Клеман Маро в изпълнение на Виолета Шаханова, сопран.

От огромната книжнина за великия румънски музикант избрах тази книга на един от неговите прочути биографи и изследователи, незабравимия проф. Виорел Косма (1923- 1917), заради краткостта и яснотата на изложението, заради пълноценния образ на Енеску и изключително богатия й справочен апарат (опуси, записи, издания, концерти, литература и др.), който, надявам се, ще бъде полезен, както за специалистите, така и за любителите на музиката. 

______________________

Виорел Косма, „Джордже Енеску, един велик музикант”, превод Огнян Стамболиев, изд. „Гея Либрис”, София

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек