„Въз основа на извършеното от него досега, особено грандиозния Рилски водопровод, позволявам си, господа членове на Академията, да ви помоля да го приемем за един дописен член, да го направим наш другар, но и туй отличие, което ще му се даде, той амбициран и в бъдеще не ще престане да бъде ценен научен сътрудник в полето на родната техника, което и литературно ще продължи.” — акад. Георги Бончев

-------

Веднага след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. комунистическите власти арестуват инж. Иван Иванов – кмет на София. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 22 април 1945 г. е осъден от Народния съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. На 9 декември 1946 г. е помилван и освободен от затвора. През 1948 г. е съдебно реабилитиран.  Защо ли? Защото никой тогава в България, а и в „братския” Съветски съюз, не е на неговото професионално ниво като хидроинженер.  И комунистическият вожд Георги Димитров е принуден да възстанови на работа възпитаника на  Мюнхенския технически университет.

От днес, 24, юни, в градината пред Народния театър "Иван Вазов" се открива изложба за него. Тя е под надслов "Мъдрост в сърцето. Инж. Иван Иванов - кмет на София 1934-1944 г." 

Работата на инж. Иванов в управлението на столицата се свързва с изграждането на осемдесеткилометровия Рилски водопровод, павират се много улици, градът се озеленява. Пуска се тролейбусна линия от Горна баня до центъра, построява се Българската народна банка, зала "България", къпалнята "Мария Луиза" и други знакови сгради.

Кметът провежда и активна социална политика - отварят се кухни за бедни, строят се работнически квартали, разваля се концесията на белгийска фирма за електроснабдяването на града.

Документалната експозиция е подготвена от Държавна агенция „Архиви“ и Дирекция „Култура“ на Столична община по случай 141-та годишнина от обявяването на София за столица на България.

Представени са лични документи и снимки, като акцентът е поставен върху служебната дейност на инж. Иван Иванов, свързана с проектирането и ръководенето на строежа на водопровода „Рила – София“, с градоустройството, озеленяването, транспорта, електрификацията, строителството на емблематични за столицата държавни и обществени сгради и превръщането на София в модерен европейски град.

Сред материалите, включени в изложбата, е и присъдата на инж. Иван Иванов от Народния съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 г. до април 1945 г.

Експозицията завършва със снимки за неговото участие, след освобождаването му от затвора през 1946 г., в проектирането и строежа на хидровъзела „Сталин“ („Искър“), ВЕЦ „Пасарел“ и язовир „Панчарево“.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 226 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

На финалната права

 

Като скъпа и майсторски направена забава „Възмездие“ си струва четиристотинте милиона долара, похарчени за реализацията му...

 

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева