Актьорът Васил Михайлов прие държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“, съобщи министерството на културата, изтъквайки, че е връчена лично от Бойко Борисов. В началото на тази година Михайлов отказа наградата „Икар“с аргумента, че не е член на Съюза на артистите.

„Най-много ме радва това, че сте ме сложили в отбора на най-добрите майстори в изкуството и културата“, заяви актьорът на церемонията в министерския съвет.

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ е роден на 6 април 1938 г. в гр. Стара Загора. През 1964 г. завършва специалност „Актьорско майсторство” във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Започва работа в театъра в Хасково, на който е директор в периода 1965-1966 г. През 1967 година се присъединява към трупата на Театъра на българската армия. Член е на Съюза на българските филмови дейци, а от 1982 до 1989 е зам.-председател на Съюза на артистите в България. През 1990 става депутат във Великото народно събрание. Спечелил публиката завинаги с емблематични си роли на екрана като тези в „Капитан Петко войвода”, „Хан Аспарух” и „Време разделно”, Васил Михайлов има множество силни превъплъщения и на театралната сцена в пиеси като „Боян Магесникът”, „Съд на честта” и много други. Сред редицата отличия, които са му присъждани през годините, са: награда за мъжка роля на X фестивал на българския филм; орден за заслуги към Българската армия; почетна награда и значка „За принос към Министерството на отбраната“; „Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство и др.

Годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ е учредена през 2000 г. Присъжда се на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Комисия, определена от министъра на културата, предлага носителя на наградата, а отличието връчва министър-председателят. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...