За общността на класическите музиканти 2016 година завърши с тъжната новина за смъртта на уважавания австрийски виолончелист и диригент Хайнрих Шиф. Той почина на 65-годишна възраст във Виена на 23 декември, преустановил свиренето на виолончело по здравословни причини още преди няколко години. Шиф бе концертиращ изпълнител от 1973 г. и наред с установения репертоар за неговия инструмент (Дворжак, Шостакович, Брамс и особено Бах), показа за първи път звученето на нови творби от водещи композитори - Витолд Лютославски, Ханс Вернер Хенце, Волфганг Рим и др. Соловите виолончелови сюити на Й. С. Бах бяха съществен момент от репертоара му, а неговият запис от 2001 г. получи признанието Grand Prix du Disque. Отдаден и на дирижирането, той е работил с британския камерен оркестър Northern Sinfonia, датския Филхармоничен оркестър на Копенхаген, Виенския камерен оркестър и други ансамбли. След раздялата с виолончелото през 2012 г. музикантът продължи изцяло в диригентската професия, в която го въвежда Ханс Сваровски, а дебютът му като диригент е през 1986 г. След 25-годишна преподавателска практика, неотдавна в едно интервю за „The Strad“, Хайнрих Шиф бе споделя мислите си за това, което той нарича „инструментален фитнес” – или как трябва да се подготвят музикантите:
„Гамите и упражненията са от съществено значение за всички струнни изпълнители. Не всички от тях им отдават нужното значение, но без една звукова и техническа основа не можете да постигнете изразителност… Възможностите на изразителността са ограничени, ако изпълнителят не е като „у дома си” с инструмента… Ето защо, аз вярвам в етюдите и упражненията и все още свиря гами. Намирам, че слушането само на записи не е достатъчно, за да станете интересен артист. Това е очарователно, да, и не бива да се пропуска. Но, ангажирайте ума си повече! Задавайте въпроси, които ще ви направят по-богати личности”.
Неговият по-млад британски колега Стивън Исерлис каза „Гардиън“, че Шиф е бил „личност, в чиято същност са добротата и човечността". Изданието припомня и една споделена от Исерлис история, в която виолончелистът разказва за възстановяването при Хайнрих Шиф след прекаран преди няколко години инсулт.
В резултат на болестта, виолончелистът е загубил подвижност в лявата страна на тялото си. „Веднага след като се е озовал в болницата и е осъзнал какво се случва, той е започнал почти инстинктивно, предполагам, да проверява апликатурата на Прелюда към Първата солова сюита от Бах, да движи пръстите си непрекъснато във въображаемата музика” – разказва Исерлис за случилото се преди години с Хайнрих Шиф. „И той е правил това в продължение на около 20 часа в денонощието… Така постепенно цялото му тяло се е възвърнало към живота, задвижвано именно от тази пръстовка… Чудото на Бах - и на Хайнрих” – обобщава спомена си Стивън Исерлис, запомнил дословно думите на самия Шиф:
„Бах спаси живота ми…”
Източник: classicfm.bg
