Противно на утвърденото с векове мнение, че малко преди смъртта си Микеланджело Буонароти (1475–1564) е унищожил голяма част от своите скици и модели, ново изследване поставя тази версия под сериозно съмнение. За това съобщава римският всекидневник Il Messaggero, цитиран от БТА.

Историкът на изкуството Валентина Салерно твърди, че най-малко 20 неизвестни или досега неправилно атрибутирани произведения могат да бъдат свързани с ръката на ренесансовия майстор. Заключението е резултат от почти десетилетие архивни проучвания, включващи анализ на завещания, описи и нотариални актове от италиански и чуждестранни архиви, сред които и фондове на Ватикана.

Според Салерно документите очертават непрекъсната линия на предаване на произведения – скулптури, рисунки и подготвителни скици, смятани доскоро за изгубени или за копия. Данните сочат, че малко преди смъртта си през 1564 г. Микеланджело е преместил значителна част от творбите си на тайно място, за да ги предпази от посегателства. Когато на 18 февруари същата година умира в Рим, нотариусът, натоварен да изготви опис на имуществото му, открива в дома му едва няколко произведения – останалите вече липсват.

Това обстоятелство подкопава дългогодишната хипотеза, че самият художник е унищожил стотици свои рисунки и модели, за да прикрие творческия процес зад съвършенството на завършените си шедьоври.

В отговор на резултатите е създаден научен комитет във Ватикана по инициатива на кардинал Мауро Гамбети, архиерей на базиликата Свети Петър. В него участват международни експерти от музеи и изследователски институции. Ако изводите на Салерно бъдат потвърдени, част от историята на ренесансовото изкуство може да се нуждае от сериозна ревизия.

Самата изследователка смята, че значителен брой произведения, които окончателно биха могли да бъдат приписани на Микеланджело, вероятно все още са съхранени. Тя насочва вниманието си предимно към творби в църкви и музеи, където произходът и документалната следа са по-добре запазени - и където, както изглежда, част от -„изгубеното“ наследство на Ренесанса може би отдавна чака да бъде разпознато.

МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ (1475 - 1564) е един от най-големите творци на Италианския ренесанс - скулптор, художник, архитект и поет. Роден в Капрезе, в Тоскана, той израства във Флоренция, където попада под покровителството на фамилията Медичи и се обучава в духа на хуманистичната култура на времето.

Сред най-известните му произведения са скулптурите „Пиета“ и „Давид“, стенописите на Сикстинската капела във Ватикана - включително сцените от „Сътворението“ и монументалният „Страшен съд“ - както и архитектурният проект за купола на базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Микеланджело работи за няколко папи и прекарва голяма част от живота си в Рим, където умира на 18 февруари 1564 г. Творчеството му оказва дълбоко влияние върху развитието на европейското изкуство и поставя нови стандарти за изразяване на човешкото тяло, драматизма и духовната експресия.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...