ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Брус Спрингстийн от малък работи усилено, за да постигне успеха, на който се радва днес. Той е рок певец, автор на песни и китарист от вече шест десетилетия. Има над 140 милиона продадени албума и десетки престижни музикални награди.

Сега американската музикална звезда е и герой на нов документален филм - Road Diary, който описва процеса на организиране на едно от турнетата му. През пролетта на 2025 г. му предстои и първото турне от 2017 г. насам.

Спрингстийн, който през септември навърши 75 години, е роден в Ню Джърси в семейството на секретарка и шофьор на автобус. Вдъхновява се от Елвис Пресли и още през тинейджърските си години изнася концерти при всяка възможност, която му се открие, заедно с групата The Castiles.

„Свирил съм в пицарии, в боулинг зали. Свирил съм в [психиатрични] болници и затворa Sing Sing. Веднъж дори свирих на откриване на супермаркет“, казва той пред Би Би Си.

Спрингстийн се определя като интровертен и казва, че много от песните му са за "хора, които имат много тежък, бурен вътрешен живот". Автор е и на немалко весели, приповдигнати песни.

"Имам ирландско-италиански произход, така че нося и тъгата, и радостта в себе си", казва още той.

Спрингстийн прави големия си пробив с албума си от 1975 г. Born to Run, който добива огромен търговски успех, особено в САЩ.

Последните му два албума са повлияни от темата за смъртта, тъй като той вече е единственият жив сред членовете на първата група, с която свири. Това обаче не означава, че мисли да се отказва. Спрингстийн е известен със своите дълги, енергични концерти, които понякога продължават по четири часа.

Носител е на 20 награди "Грами", две награди "Златен глобус", награда на Академията и специална награда Тони. Награден е и с Президентския медал на свободата през 2016 г. и Национален медал за изкуства през 2023 г.

Спрингстийн често заема граждански позиции по политически теми и традиционно подкрепя кандидатите на Демократическата партия по време на президентски избори в САЩ.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...