ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Брус Спрингстийн от малък работи усилено, за да постигне успеха, на който се радва днес. Той е рок певец, автор на песни и китарист от вече шест десетилетия. Има над 140 милиона продадени албума и десетки престижни музикални награди.

Сега американската музикална звезда е и герой на нов документален филм - Road Diary, който описва процеса на организиране на едно от турнетата му. През пролетта на 2025 г. му предстои и първото турне от 2017 г. насам.

Спрингстийн, който през септември навърши 75 години, е роден в Ню Джърси в семейството на секретарка и шофьор на автобус. Вдъхновява се от Елвис Пресли и още през тинейджърските си години изнася концерти при всяка възможност, която му се открие, заедно с групата The Castiles.

„Свирил съм в пицарии, в боулинг зали. Свирил съм в [психиатрични] болници и затворa Sing Sing. Веднъж дори свирих на откриване на супермаркет“, казва той пред Би Би Си.

Спрингстийн се определя като интровертен и казва, че много от песните му са за "хора, които имат много тежък, бурен вътрешен живот". Автор е и на немалко весели, приповдигнати песни.

"Имам ирландско-италиански произход, така че нося и тъгата, и радостта в себе си", казва още той.

Спрингстийн прави големия си пробив с албума си от 1975 г. Born to Run, който добива огромен търговски успех, особено в САЩ.

Последните му два албума са повлияни от темата за смъртта, тъй като той вече е единственият жив сред членовете на първата група, с която свири. Това обаче не означава, че мисли да се отказва. Спрингстийн е известен със своите дълги, енергични концерти, които понякога продължават по четири часа.

Носител е на 20 награди "Грами", две награди "Златен глобус", награда на Академията и специална награда Тони. Награден е и с Президентския медал на свободата през 2016 г. и Национален медал за изкуства през 2023 г.

Спрингстийн често заема граждански позиции по политически теми и традиционно подкрепя кандидатите на Демократическата партия по време на президентски избори в САЩ.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...