Американският рокаджия Брус Спрингстийн отново влезе в открит сблъсък с Доналд Тръмп. В новата си песен Streets of Minneapolis рок иконата обвинява президента, че е превърнал федералните имиграционни служби в „частна армия“ и е хвърлил американски град в страх и насилие, съобщи БТА, цитирайки Асошиейтед прес.
Песента, издадена дни след второто убийство на протестиращ гражданин от агенти на федералните имиграционни власти, описва Минеаполис като „град в пламъци“, стъпкан „под ботуша на окупатор“. Името на окупатора е ясно назовано – „крал Тръмп“.
„Това е за хората в Минеаполис. За невинните ни съседи имигранти. И в памет на Алекс Прети и Рене Гуд“, написа Спрингстийн. Песента е записана и пусната почти мигновено – като музикален отговор на държавното насилие.
Баладата е оголена до минимум – акустична китара, глас и хармоника. Но финалът е недвусмислен и политически: „ICE Out!“ – директен призив федералната имиграционна служба да се оттегли.
Белият дом реагира с презрение. Говорителката Абигейл Джаксън омаловажи песента като „маловажно мнение“ и обвини музиканта в разпространяване на неточна информация. Администрацията, по думите й, е фокусирана не върху „случайни песни“, а върху отстраняването на „криминални и незаконно пребиваващи чужденци“.
Но Спрингстийн не е сам. Ден по-рано британският певец и автор на протестна музика Били Браг също реагира с песента City of Heroes, вдъхновена от убийството на Прети и „храбростта на хората в Минеаполис“.
Сблъсъкът между Спрингстийн и Тръмп не е нов. Музикантът от години предупреждава, че Америка е в ръцете на „корумпирано и некомпетентно управление“. Президентът отговаря с обиди, наричайки го „прехвален“ и „залязващ“.
Междувременно политическото напрежение ескалира. Демократите в Конгреса настояват агентите на АЙС да спрат да действат маскирани, да носят боди камери и да извършват претърсвания само със съдебни заповеди. Те заплашват да блокират финансирането на Министерството на вътрешната сигурност, ако администрацията не ограничи репресивните си имиграционни практики.
Докато политиците спорят, Спрингстийн избира езика, който владее най-добре – песента. И този път тя звучи като обвинителен акт.
