КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, "Програма Хоризонт"

На 9 август отбелязваме 110-годишнината от рождението на забележителната българска пианистка и клавирна педагожка проф. Люба Енчева - музикантка с международна известност и кариера. 

Тя имаше огромен репертоар, с размах свиреше концертите на Бетовен, Бах, Шуман, Менделсон, Рахманинов, Шопен. Беше блестяща камерна изпълнителка - изнасяше сонатни вечери с Недялка Симеонова, Константин Попов, Сава Димитров и още много други наши изтъкнати инструменталисти. Участваше в изявите на редица наши камерни ансамбли: Българското клавирно трио с Васил Стефанов (цигулка) и Анжел Борисов (виолончело), Духовия квинтет на Софийската филхармония, квартет „Аврамов“.

Голямо място в репертоара ѝ заемаше музиката от български композитори. Тя бе първата изпълнителка на „Токата и танц“ от Димитър Ненов, на Концерта за пиано и оркестър от Любомир Пипков, на "Прелюд и токата" от Марин Големинов и още, и още. 

Нейна слабост беше френската музика, която изпълняваше с вдъхновение. Истинско удоволствие бе да присъстваш на концерт на Люба Енчева, за нея пазя много светъл спомен - беше усмихната, сърдечна, емоционална като човек. Така и свиреше. Обикновено след концерт в зала „България“ музикантите на големи групи се оттегляха по улица „Раковски“ и шумно обсъждаха събитието. Тогава тя беше в стихията си, присъствала съм на много такива вечери през 50-те и 60-те години на миналия век, оттогава помня тази слънчева, чаровна жена.

Люба Енчева е родена на 9 август 1914 г. в София. От 4-годишна свири на пиано, обучава я майка ѝ - възпитаничка на киевски колеж. На 10 се явява на конкурс за стипендия в Консерваторията „Верди“ в Милано и е класирана първа между 65 кандидати. На 19 години завършва класа по пиано на проф. Ренцо Лоренцоне с отличие и диплом за най-висока степен. 

Започва концертната си дейност в цяла Европа. Когато изпълнява Четвъртия концерт за пиано и оркестър на Бетовен под диригентството на Карл Бьом във Виена, критиката отбелязва: “Свеж славянски талант“. Желанието да се запознае с френската музика я води в Париж - там специализира в курсовете за „виртуози и интерпретация“ при известния педагог Марсел Чампи и камерна музика при Джордже Енеску. Между 1941/1943 г. отново специализира - този път в Берлин при Едвин Фишер. Съсредоточава се върху немската музика - Бах, Бетовен, Брамс и Моцарт. В същото време концертира в Италия, Франция, Австрия, Германия, Чехия, Унгария и др.

Завръща се в България през 1947 г. Продължава дейността си като концертираща пианистка - отначало като солистка на БНР, след това започва и преподавателска дейност в Музикалната академия, а през 1963 г. вече е професор. Подготвя цяла плеада прекрасни пианисти, между които Николай Евров, Антон Диков, Тодор Кювлиев, Минка Русчева и още много други. Две години Енчева е гост-професор в най-престижниото музикално заведение на Токио - “Музишино академия“. Дълги години тя бе канена за член на журитата на най-престижните клавирни конкурси по света.

Люба Енчева умира на 4 август 1989 г.

 

В Златния фонд на БНР е запазен спомен на Николай Евров за неговата учителка - запис от 1996 г. 

Чуйте в звуковия файл, където има и студиен запис на Люба Енчева от 1961 г. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина