КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, "Програма Хоризонт"

На 9 август отбелязваме 110-годишнината от рождението на забележителната българска пианистка и клавирна педагожка проф. Люба Енчева - музикантка с международна известност и кариера. 

Тя имаше огромен репертоар, с размах свиреше концертите на Бетовен, Бах, Шуман, Менделсон, Рахманинов, Шопен. Беше блестяща камерна изпълнителка - изнасяше сонатни вечери с Недялка Симеонова, Константин Попов, Сава Димитров и още много други наши изтъкнати инструменталисти. Участваше в изявите на редица наши камерни ансамбли: Българското клавирно трио с Васил Стефанов (цигулка) и Анжел Борисов (виолончело), Духовия квинтет на Софийската филхармония, квартет „Аврамов“.

Голямо място в репертоара ѝ заемаше музиката от български композитори. Тя бе първата изпълнителка на „Токата и танц“ от Димитър Ненов, на Концерта за пиано и оркестър от Любомир Пипков, на "Прелюд и токата" от Марин Големинов и още, и още. 

Нейна слабост беше френската музика, която изпълняваше с вдъхновение. Истинско удоволствие бе да присъстваш на концерт на Люба Енчева, за нея пазя много светъл спомен - беше усмихната, сърдечна, емоционална като човек. Така и свиреше. Обикновено след концерт в зала „България“ музикантите на големи групи се оттегляха по улица „Раковски“ и шумно обсъждаха събитието. Тогава тя беше в стихията си, присъствала съм на много такива вечери през 50-те и 60-те години на миналия век, оттогава помня тази слънчева, чаровна жена.

Люба Енчева е родена на 9 август 1914 г. в София. От 4-годишна свири на пиано, обучава я майка ѝ - възпитаничка на киевски колеж. На 10 се явява на конкурс за стипендия в Консерваторията „Верди“ в Милано и е класирана първа между 65 кандидати. На 19 години завършва класа по пиано на проф. Ренцо Лоренцоне с отличие и диплом за най-висока степен. 

Започва концертната си дейност в цяла Европа. Когато изпълнява Четвъртия концерт за пиано и оркестър на Бетовен под диригентството на Карл Бьом във Виена, критиката отбелязва: “Свеж славянски талант“. Желанието да се запознае с френската музика я води в Париж - там специализира в курсовете за „виртуози и интерпретация“ при известния педагог Марсел Чампи и камерна музика при Джордже Енеску. Между 1941/1943 г. отново специализира - този път в Берлин при Едвин Фишер. Съсредоточава се върху немската музика - Бах, Бетовен, Брамс и Моцарт. В същото време концертира в Италия, Франция, Австрия, Германия, Чехия, Унгария и др.

Завръща се в България през 1947 г. Продължава дейността си като концертираща пианистка - отначало като солистка на БНР, след това започва и преподавателска дейност в Музикалната академия, а през 1963 г. вече е професор. Подготвя цяла плеада прекрасни пианисти, между които Николай Евров, Антон Диков, Тодор Кювлиев, Минка Русчева и още много други. Две години Енчева е гост-професор в най-престижниото музикално заведение на Токио - “Музишино академия“. Дълги години тя бе канена за член на журитата на най-престижните клавирни конкурси по света.

Люба Енчева умира на 4 август 1989 г.

 

В Златния фонд на БНР е запазен спомен на Николай Евров за неговата учителка - запис от 1996 г. 

Чуйте в звуковия файл, където има и студиен запис на Люба Енчева от 1961 г. 

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...