ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Роден през юли 1879-а, в семейството на известен русенски строителен предприемач, Александър Йорганджиев, подобно на по-големия си брат Аспарух (възпитаник на Виенската академия и концертмайстор на Петербургския симфоничен оркестър), отрано проявява необикновената си дарба. Десетгодишен е вече отличен китарист (учи при италианеца Джовани Недбал), а като ученик в гимназията овладява техниката на виолончелото при прочутите чешки капелмайстори Щрос и Рубичек. По същото време се изявява успешно и като солист големите градски хорове на Паунов и Рендов. 

Активната си концертна дейност Александър Йорганджиев започва през 1901 година с градския тамбурашки оркестър на Щрос, който често гастролира в различни градове на страната. Така по време на концерт на състава в Плевен, на който Йорганджиев изпълнява солови номера на чело и китара, присъства и Алоис Мацак. Маститият столичен диригент веднага го ангажира за първи концертмайстор на Софийския гвардейски оркестър. Минават две плодотворни за младия музикант години, в които той натрупва знания и опит. Но все още неудовлетворен от образованието и подготовката си, Александър Йорганджиев решава да постъпи като редовен студент в Музикалната академия в Букурещ. В големия културен център на северната  ни  съседка тогава (както и сега!) кипи бурен музикален живот. Постъпва в класа по виолончело на проф. Константин Думитреску и е състудент на прочулия се по-късно голям диригент Джордже Джорджеску, с когото  ще поддържа десетилетия наред сърдечни приятелски връзки. През 1908-а младият русенски музикант завършва с пълно отличие и медал четиригодишния курс на обучение и се завръща в родния  град, воден от локалния си патриотизъм, от който няма се излекува през целия си живот. 

От септември 1908-а е вече редовен учител по музика в елитната Първа мъжка класическа гимназия „Княз Борис I” (сега „Христо Ботев”). В своята работа с учениците той поставя на първо място проблема за художественото пресъздаване и осмисляне на музикалния материал. В продължение на цели 33 години,докато работи в гимназията, Йорганджиев се стреми да развива добър музикален вкус и верен естетически усет у своите възпитаници (В ТОВА ОТНОШЕНИЕ БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ ЗА ПРИМЕР НА УЧИТЕЛИТЕ ПО МУЗИКА ДНЕС, ПОВЕЧЕТО ОТ КОИТО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ЗАВЕДАТ УЧЕНИЦИТЕ СИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ В ГОДИНАТА НА ОПЕРА ИЛИ КОНЦЕРТ!). 

От учебната 1909/1910 година Йорганджиев е вече ръководител на няколко състава: струнния и тамбурашкия оркестър (вторият съществува и днес!), духовата музика, смесения ученически хор, големия градски катедрален хор „Света Троица”. Заедно с това влиза и в ръководството на Музикално-театралното дружество „Лира”, основано през 1891 от Атанас Паунов и Трифон Ц. Трифонов, което съществува до 1934 година. Същото дружество става база за откриването на оперен театър и държавен симфоничен оркестър в дунавската ни столица, за поддържане на постоянен концертен живот, който през 30-те и 40-те години е особено активен и интересен. За кратко време Александър Йорганджиев успява да издигне чувствително изпълнителското ниво на хоровете, които ръководи, и дори се решава да ги представи на Първия национален хоров фестивал (събор) на крайдунавските градове през 1910 в Силистра. Журито, в което са капелмайсторите Николаев и Щрос, единодушно присъжда първата награда на русенските певци в негово лице.

Наистина, неизтощима е енергията на този неуморен труженик на музикалното дело у нас. Наред с преподавателската и музикално-изпълнителската дейност в гимназията, с художественото и административното ръководство на съставите, които дирижира (каква огромна работа!), той намира време и сили да се усъвършенства и като инструменталист. Още от 1908-а Александър Йорганджиев концертира редовно сам или в камерни състави с музиканти от ранга на Олжа Чавова и Йозеф Силаба от Прага, на Стоян Брашованов и Саша Попов, Андрей Стоянов, Димитър Ненов, на прочути инструменталисти от Букурещ, Братислава и Будапеща, които гостуват по онова време у нас.

С плътен, пеещ тон, прецизна техника и ясно, логична музикална фраза той изпълнява стотици камерни пиеси и повече от 30 концерта за виолончело, като се почне от Хайдн и Бокерини и се стигне до Дворжак, Сен-Санс, Лало, Давидов. Многобройни са участията му в различни концерти в Русе, Варна, София, Пловдив, Букурещ. Изкуството му на изпълнител получава висока оценка от нашите първи музиканти: Добри Христов, Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Димитър Ненов. С тях го свързва тясна творческа дружба, която го стимулира в апостолското му дело. Защото Александър Йорганджиев наистина гори в работата си като възрожденец. Той е буквално навсякъде – в Дружество „Лира”, в катедралата „Света Троица”, в хоровете и оркестрите, в Оперната дружба, на концертните подиуми. 

На него се дължат и първите сериозни успехи на симфоничното дело в града, свързани с изпълненията на симфониите на Шуберт, Бетовен, Менделсон, Чайковски, съществени през 1914 и 1915 година, които се считат за върхови постижения в симфоничното дело на Русе до Втората световна война.

За съжаление, заслугите на Александър Йорганджиев за развитието на музикалната ни култура са все още малко известни и не са оценени по достойнство. През 1979 г. пишещият тези редове организира 100-годишния му юбилей с участието на изтъкнати русенски музиканти и хорови състави. Общинското ръководство на неговия роден град все още не е поставило поне една паметна плоча (тя би могла да бъде и на сградата на гимназията, където е работил повече от три десетилетия) и не е наименувала една улица с неговото име. Неслучайно през 1955-а (пет години преди смъртта му,  1960) БАН с писмо № 11 – 132 го включи в списъка на големите  български музикални дейци и в единствената засега „Енциклопедия на българската музикална култура” бе поместена кратка статия за него.

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Само жените и лекарите знаят колко необходима на мъжете е лъжата.

Анатол Франс, френски писател, роден на 16 април преди 180 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си