КРУМ ГЕРГИЦОВ

През 2000 г. най-неочаквано, след пенсиониране, актрисата Миланка Петрова (1943) пожела по семейни причини да напусне състава на Русенския драматичен театър. След това й предлагаха участия, но тя отказваше. Посещаваше премиерите на театъра, но все повече усамотеността се налагаше в нейното всекидневие. Така с времето името й сякаш се позабрави, а и тя не се натрапваше с присъствието си в динамичния културен живот на града.

И досега живее в Русе в тихо уединение, далече от суетния шум…

И сега, когато актрисата отбелязва юбилейна годишнина, си спомням  за една друга Миланка Петрова. Спомням  си за времето , когато тя шестваше с плам на сцената, когато русенската публика се увличаше от емоционалната стихия на нейните персонажи и името й се определяше като продължителка  на изкуството на редица знаменити русенски актриси от миналото като Елена Стефанова, Елисавета Морфова, Цветана Николова и още много други..

След като завършва НАТФИЗ“ Кр. Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на Любомир Кабакчиев, Анастас Михайлов и Методи Андонов през 1971 г., три сезона е в състава театъра от Добрич. И в есента на 1973 г. Миланка Петрова постъпва в трупата на театъра от родния си град Русе. Така точно за 27 години актрисата успя с талантливото си изкуство да си извоюва авторитета на една от водещите актриси в трупата на Русенския театър.

Удивително разнообразни са ролите, които с които тя се срещна на русенска сцена. Това бяха героини на жени с различен социален статус, с различна нравственост, с различен външен рисунък – строгата, но болезнено чувствителна Гина от „Дивата патица“ на Хенри Ибсен, смешно обърканата съпруга от „Кълбовидна мълния“ на Иван Радоев, властната Канада Караконова от „Музика от Шатровец“ на Константин Илиев, наранената душевно, но надарена с толкова много доброта Анна от „Звезди на утринното небе“ от Александър Галин. Тези и още много други роли Миланка Петрова пресъздаде с респектиращ професионализъм и най-вече с удивителен усет да открие и сценично пресъздаде съкровената болка и на неприятния като човешко излъчване персонаж. Затова и изразните й средства бяха разнообразни – от острия драматичен вопъл до разгулната стихия на остро-сатиричното.

В края на кариерата си през 90-те години, творческата й биография се обогати с интересни образи като Ксантипа от „Последната нощ на Сократ“  и Жана „От последната смърт на Жана Д, Арк“ на Стефан Цанев, Майката от „Църква за вълци“ на Петър Анастасов,  и особено ролите й в двата спектакъла по Елиас Канети „Сватба“ и „Комедия на суетата“. Беше в апогея на зрелостта си, когато майсторството й на актриса се изразяваше в толкова различни като стил и нравствена нагласа образи.

Винаги, когато съм размишлявал за изкуството на Миланка Петрова, нахално и по-женски закачливо се е изправяла пред мен нейната Калуша от незабравимия спектакъл на Слави Шкаров „Босилек за Драгинко“ от К. Илиев. Изправяла се е като една сублимация на едно социално време, в което хора като Калуша победоносно шестваха в него, хищнически използвайки неговите възходи или падения. Но интересно е, че това време днес получи други метаморфози и така нейната Калуша си остава жива, с нови превъплъщения на нрава си. Тази роля Миланка Петрова пресъздаде със замах на емоционалната и сатирична стихия в стила си. Съвсем справедливо за нея на Националния преглед на българската драма и театър през 1979 г. тя получи висока награда за актьорско майсторство.

През 2014 г. тя бе удостоена и с награда „Русе“ за ярки постижения в областта на сценичното изкуство в Русе.

Миланка Петрова владееше сцената и й се отдаваше с артистична широта  и пищна театралност. Тя бе актриса и на смеха, и на плача, и винаги неочаквана, ярка.  

Много пъти съм си мислил за един странен феномен в нея: в живота тя е някак свита, тиха, непосредствено-добродушна и обикновена. Но стъпи ли на сцената – става Кралица. Изведнъж всичко в нея придобива някакъв магнетизъм – в гласа, във фигурата, в движенията. Затова и много зрими, много осезаемо-сетивни са спомените ми за нейните роли.

Една голяма актриса на българския театър!

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма