ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Едвард Григ (1843 – 1907) - композитор, пианист, диригент 

Произход: Берген, Норвегия, артистично семейство от високите нива на средната класа

Образование: консерватория в Лайпциг

Най-известни творби: сюита „Пер Гинт“, „Балада във формата на вариации върху норвежка фолклорна песен“, „Две елегични мелодии“, сонати и концерти за пиано, цигулка, чело

Признание: един от най-въздействащите европейски композитори, два почетни доктората – от Кеймбридж и от Оксфорд, в норвегия денят на смъртта му всяка година е ден на национален траур

-------

Колко висок трябва да си, за да композираш прекрасна музика? И дали всички викинги са канари или има и такива, чиито велик образ е побран в камъче?

Има, казва се Едвард Григ, роден е през 1843 г. в Берген, Норвегия и музиката му е вълшебно Северно сияние на човешкия дух.

Родът му е от Шотландия, но после името се променя от Грег на Григ. Като дете, Едвард иска да стане пастор и по-късно пише: „Да говориш пред множество, което внимателно те слуша, ми се струваше нещо велико”.

Е, не става пастор, но кара хората да го слушат. Талантът му е наследен от мама Гезине, която е пианист. Още на 6 тя го слага на пианото и го учи. Не знам как стига педалите, той и като възрастен едва надхвърля 1.50 м., но талантът му е като за човек поне три метра.

На 12 композира първата творба – „Вариации върху германски мелодии”. Въпреки таланта, не учи в специализирани училища, но Оле Бул, виртуозен цигулар, убеждава родителите, че детето трябва да се занимава с музика и го пращат в консерваторията в Лайпциг.

През 1860 г. Григ временно прекъсва следването заради проблеми с белите дробове, но все пак завършва консерваторията и през 1861 г. прави първи самостоятелен концерт като пианист. Има запазен запис на пианиста Григ, но качеството на звука е ужасно.

През 1867 г. Григ се жени и пише „Норвежка сватбена процесия“. Той доста време има връзка със сопраното Нина Хагеруп. Каква ти връзка, така е влюбен, че не поглежда друга жена и твърди, че пише всички песни за Нина, само тя ги интерпретира правилно.

Запознават се в Дания, където Едвард отива след консерваторията, продължава да учи музика и се сближава с композитора Рикард Нордраак, който го запалва за интерпретация на норвежкия фолклор. Но приятелят му скоро умира и Григ пише „Погребален марш в памет на Рикард Нордраак”.

В Копенхаген той създава и песни по текстове на Андерсен, включително „Аз те обичам”, посветена на Нина Хагеруп. След сватбата, която e въпреки съпротивата на родителите, Едвард и Нина се местят в Християния, сега Осло. Там се ражда дъщеря им Александра, която обаче умира след година, а после Нина има и спонтанен аборт.

"Тежко е да гледаш как надеждата за живот се спуска в земята", пише Григ. "Слава богу, ако някой има за какво да живее, не е лесно той да се разпадне, а изкуството със сигурност има силата да утешава".

Оттук започва една от малкото големи драми в мисълта и живота на Григ - проблемът му със смъртта. Най-общо казано, той не е съгласен да се умира изобщо. Още по-несъгласен е човек да умира, без да знае какво има отвъд. И съвсем отказва да умират хора, които не само са надарени с талант, но и го реализират в прослава на онзи, който ги е надарил.

Когато през 1875 г. умират и двамата му родители, Григ пише: „Не, вяра в безсмъртието аз трябва да имам. Без нея всичко се превръща в нищо.” И композира „Балада във формата на вариации върху норвежкия фолклор”, за която казва – тя е написана с кръвта на моя живот в дните на мъка и разочарование. Тогава губи и връзката си с лутеранската църква.

Но докато се случват вътрешни трансформации, външно Григ е активен и става известен в цяла Европа. В Християния той дирижира концерти на Филхармоничното общество, представя норвежки композитори, по покана на Лист пътува за Рим, ходи и в Англия, където много го харесват, обикаля като диригент из Норвегия и Швеция, а от крал Оскар ІІ получава званието „Рицар на свети Олаф” и държавна пенсия, за да твори спокойно.