Напусна ни Ставри Калинов (1944-2023), една от най-популярните фигури в съвременното българско изкуство, съобщиха от Съюза на българските художници. Поклонението ще бъде на 16 септември, събота, от 12 ч. в столичния храм „Св. Седмочисленици“.

 

ОТ СПОРТА ДО СКУЛПТУРАТА

Ставри Калинов е роден на 15 ноември 1944 г. във Видин. Известно време тренира колоездене и вдигане на тежести, а по-късно гребане. Най-големият му спортен успех е шампионска титла за юноши на 10 км кану. От 1966 г. до 1968 г. три пъти по ред безуспешно кандидатства в Художествената академия за специалност „Скулптура“. Приет е на четвъртия път, но в катедра  „Дърворезба“, която завършва през 1977 г. при проф. Асен Василев.

 

ИЗЛОЖБИТЕ

От 1973 г. участва в скулптурни изложби. Първата си самостоятелна експозиция с малка сребърна пластика открива през май 1980 г. в София. В нея той излага 70 свои пластики, обединени в сериите „Карнавалът свърши“, „Баланс“, „Протест“, „Опит за програмиране“, „Никога вече“, „Време“, „1300 години България“, „Зов“, „Карусел“, „Олимпиецът“. Наречена „Сребърна изложба“, тя се превръща в събитие за столичния културен живот, а няколко месеца по-късно е показана и в Торино (Италия). През 1980 г. участва и в изложбата „Хуморът и сатирата в изкуството“ в София в Галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6 със станалата по-късно известна скулптура Чарли Чаплин.

За Ставри Калинов пътят в изкуството вече е открит. Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър Пловдив, както и в чужбина. През 1984 г. открива експозиция в Австрия, през 1985 г. – в Сидни и Мелбърн в Австралия, през 1986 г. – във  Франкфурт на Майн и Дюселдорф в Германия, през 1986 г. – в Испания и в Лондон, Великобритания, през 1988 г. – в Монтрьо, Швейцария. През 1992 г. Ставри Калинов пътува до САЩ. През 1994 г. открива изложба в Париж. През 1995 г. гостува със скулптура и живопис в Лос Анджелис,  а по-късно същата година и в Лозана, Швейцария. 

Формулата на този успех Ставри Калинов споделя в интервю през 2009 година: „Успях да продавам нещата си през 1989 г. зад граница с много, много лишения и труд. Дори и без талант – аз бях най-неталантливият. Но имам много идеи и работя много. Когато бях млад знаех, но не можех. Когато започнах да търся защо, зная кой съм, а не мога, увлякох се и започнах да мога. Разбрах, че нищо не зная и на всеки човек му трябва занаят. Започнах да се опитвам и успях.“

 

ТВОРЧЕСТВО

Ставри Калинов е сред художниците, вечно търсещи истината за себе си, творчеството и света. Той работи в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство. Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. Рисувал е портрети на Васил Левски, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров. Създава и множество икони с образите на Мария Магдалена, Исус Христос, светци, религиозни ритуали и символи. 

Монументални скулптури на Ставри Калинов са поставени пред сградата на Българската телеграфна агенция  - „Истината за перото“ (2006) и на входа на Стария Несебър – „Статуята на рибаря“. Негово дело е мемориалната плоча в памет на полицаите, отдали живота си при изпълнение на служебния дълг, открита в сградата на дирекцията на Национална служба „Полиция“ през 2002 г., както и на пластиката в памет на загиналите деца пред дискотека „Индиго“.  Негови творби са статуетки, връчвани като награди на фестивала „Златна Месембрия“, литературната награда „Балканика 2006“, наградата от конкурса „Мистър Икономика“ (за статуетката „Рибарят и златната рибка“) . Негова е и статуетката на ктиторите на Боянската църква св. св. Константин и Елена, подарена на 24 май 1997 г. от българската делегация на папа Йоан Павел Втори.

През 2006 г. Ставри Калинов прави изложба в Брюксел, посветена на влизането на България в ЕС, през 2007 г. излага свои творби живопис в Българския културен център в Берлин. Творби на Ставри Калинов са притежание на много обществени и частни колекции. 

 

ОТЛИЧИЯ 

През 1995 г. Ставри Калинов получава отличието „Кристална лира“ на галерия „Макта“ за най-добра изложба. През 1998 г. Любомир Стойков издава книгата „Калинография. Разговори със Ставри Калинов“.  На 30 декември 2004 г. художникът става 54-ият почетен гражданин на Видин за приноса му в издигане името на родния му град Видин и по случай неговата 60-а годишнина.  На 17 юни 2006 г. Ставри Калинов е удостоен с наградата „Златен век“ - звезда на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура.

 

Източник: БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина