БНР

Юри Буков е една от легендите на българското музикално изпълнителско изкуство. На 1 май отбелязахме 100-годишнината от неговото рождение.

Пианист със световна кариера, гостувал на всички континенти, направил голямо количество записи за най-известните звукозаписни фирми, той никога не забравя родината си, въпреки че живее във Франция и има френско гражданство. Често изнася концерти у нас, съпричастен е към културния живот на страната.

Юри Буков е роден в София. Към музиката го насочва майка му, която е певица. Учи пиано при проф. Андрей Стоянов и става известен като дете чудо - на 13 години изнася самостоятелен концерт, на 15 свири Концерта за пиано от Григ с Царския симфоничен оркестър под диригентството на Саша Попов. В същото време завършва Немското училище, а след това, докато отбива военната си служба, и Школата за запасни офицери.

Една година му трябва да получи диплома от Музикалата академия и още един сезон - 1946/47 - да завърши и Парижката консерватория при прочутия професор Ив Нат. Специализира при Маргарита Лонг, Едвин Фишер и Джордже Енеску.  Явява се на няколко престижни клавирни конкурса: „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ и „Димер“ в Париж, конкурсите в Женева и Брюксел, а наградите му отварят пътя към голямата международна кариера като концертиращ пианист.

Самият Юри Буков казва:

“При наличиетио на моите, без да се хваля, многостранни интереси (защото аз съм много сръчен в ръцете), бих могъл да бъда резбар или художник - рисувал съм много добре, надарен съм за технически работи, пък и пишех на времето не зле, интересувам се от история, от археология, към езиците съм способен - много лесно бих тръгнал в друга насока, ако майка ми не беше зад мен. И то твъдо зад мен. Това е много важно. И затова всичко дължа на нея. След това - на баща ми, разбира се, който ми даде материалната възможност с големи жертви да следвам както музика, така и да завърша немското училище, което допринесе много. И след това вече идват професорите...“ 

Юри Буков умира на 7 януари 2006 г. в Париж. В Златния фонд на БНР е запазено негово изказване, в което говори за своята учителка - легендарната Маргарита Лонг. Записът е от 1999 г. и можете да го чуете в звуковия файл тук

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина