ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Василий Кандински (1866– 1944), художник и теоретик на изкуството

Произход: Руска империя, богато семейство - баща от Сибир и майка германка

Образование: Право, етнология и икономика в университета „Ломоносов“, Москва, школа по рисуване и Художествена академия в Мюнхен

Интереси: философия, психология, символика на цвета, фолклорно изкуство

Стилове на работа: експресионизъм, абстракционизъм, сюрреализъм

Признание: Считан за „баща на абстракционизма

-------

Василий Кандински е измислил абстракционизма – казват. Не е вярно. Абстракцията е сред онези платонови идеи, които просто чакат някой да ги открие. Но в изкуството на изображението тя се появява късно, затова знаем човека, в чиято глава се приземява. И е правилно да се каже - Василий Кандински, като част от теорията и практиката на модерното изкуство, открива, пръв прилага и популяризира принципите на абстракционизма.

Заблуда витае и за националността на Кандински – смятат го за руснак, което е само частично вярно. Но нито произходът, нито творчеството му са руски. Прабаба му е тунгуска принцеса от рода Гантимурови, баща му - от стар кахтински, тоест, бурятски (монголски) род. Биографът Александра Галачина пише: „Кандински е потомък на разбойници от тайгата, сибирски каторжници, монголски князе и богати търговци“. Но не споменава, че майка му е немкиня от Източна Прусия, а той от дете владее перфектно и руски, и немски.

Всъщност, точно в Германия Кандински става художник и реализира идеите си. Да, в творбите му има руски привкус – с пищния цвят от кубетата на църквите и ярките стари селски къщи, с руския мистицизъм, а донякъде и с руския хаос. Но това, овладяно чрез естетическата мисъл и принципи на рационалния Запад, става световен новаторски стил. Лесно е след Кандински да си абстракционист, трудното е да си Кандински.

Василий Кандински е роден през 1866 в Москва, в семейството на богат търговец на чай. През 1871 г. се местят в Одеса, родителите се развеждат, а Василий е отгледан от леля си в любов към изкуствата. Баща му поощрява заниманията с живопис, пиано и виолончело – а Кандински цял живот обяснява живописта чрез музиката. Въпреки това, учи право в Москва, участва в етнографска експедиция, по време на която вижда селски домове, сякаш излезли от приказките, и се жени за братовчедка си Анна, с която после се развежда. Тя е по-възрастна и връзката е по-скоро майка - син.

Кандински дълго няма професионален интерес към рисуването, но нещата се променят с изложба на импресионисти в Москва, която му показва, че предметът не е най-важното в живописта. После е вагнеровият „Лоенгрин“, който, според него, „изтласква границите на музиката и мелодията отвъд стандартния лиризъм“. Третото събитие е запознаването му с теософията на Мадам Блаватская. А това съвпада с новите открития в атомната теория, които правят света чужд и непредвидим. Кандински е отблъснат от науката изобщо, зарязва Русия и отива в Мюнхен да учи живопис.

„Немските приказки от детството ми оживяха. Живея в града на изкуствата, значи и в града на приказките“ – казва Кандински. Той учи в художествената академия, но там му е тясно и се маха. През 1901 основава групата „Фаланга“, рисува пейзажи в ярки цветове и с внушение през резки цветови контрасти. За първото му наистина абстрактно произведение се смята един акварел от 1910 – „Без заглавие“.

Характерно е за абстрактните творби на Кандински – или са без заглавие, или „Импресия“, „Импровизация“, „Композиция“. През 1911 с Франц Марк основава друга артистична група – „Синият конник“. Тя е жива само три години, но тласка напред целия европейски авангард. Синьото е цветът на душата, то зове към безкрайност, пробужда тъга по непорочното и свръх чувственото, гласи теорията, която Кандински преподава в школата „Баухаус“, но вече след ПСВ и втория руски период в живота си.

Като руски гражданин, през войната той не може да остане в Германия и се връща в Русия. Там се жени за 17-годишната Нина Андреева, но почти не рисува. Както мнозина други, подведен е от болшевиките с идеята за свободно революционно изкуство. Включва се в групата на Луначарски, но скоро получава критики от „истински“ пролетарски художници. Той не ги чака да се разгърнат, през 1921 г. е пак в Германия, става немски гражданин, а Валтер Гропиус го кани във Ваймар да преподава в „Баухаус“.

Следвоенните години в „Баухаус“ са щастливи за Кандински. Той е съсед с Паул Клее и други европейски художници, рисува, преподава теорията си за абстракционизма. Всичко започва от точката и цвета, те са връзката между творец, творение и публика. От точката се развиват линиите и геометричните форми, а от цвета и комбинации му се ражда композиционното и смислово единство на творбата.

През 20-те години „Баухаус“ значи престиж, Кандински също е прочут, колекционират го, а после тоталитарните режими го забраняват – в Русия като „невъзвращенец“, а нацистите - като художник-дегенерат. Но през 1937 той е вече в Париж.

Там не се чувства добре - не знае френски, а французите не си падат по абстракционизма, защото е немско изобретение. Кандински е чужд и за руската емиграция, и за френската интелигенция, независимо, че стилът му върви от строгите геометрични фигури към сюрреалистични образи, а палитрата му се смекчава с пастелни оттенъци и полутонове. Неясно защо, отказва да отиде в САЩ и става френски гражданин през 1939, г. но през 1944 г. умира самотен, а цените на картините му веднага скачат.

Не всеки ги цени обаче. През 1980 г., при обир, жена му, Нина, е удушена с шал, а бижутата й са откраднати. От картините на Василий Кандински, с които къщата е пълна, не липсва нито една.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

"Най-важното нещо за мен е да бъда добър баща. Това е много по-трудно от филмите.“

Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор, роден на 15 август преди 59 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков