ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

"Пинк Флойд" , рок група, (1965 – 1995 - 2014)

Произход: Англия

Участници: Сид Барет, Ник Мейсън, Роджър Уотърс, Ричард Райт, Дейвид Гилмор

Стилове: прогресив рок, арт рок, психoделик

Най-известни албуми: „Гайдарят пред портите на зората“, „Умагума“, „Майката с атомното сърце“, „Тъмната страна на Луната“, „Бих искал да си тук“, „Животните“, „Стената“

Признание: Една от най-добре продаваните групи в света - около 300 млн. албума

-------

 

Сид Барет гребна шепа глина и оформи силуета на „Пинк Флойд“. После се вгради в него, а Мейсън, Райт, Уотърс и Гилмор продължиха с истинска „музика на небесните сфери“.

10 години отне на Флойд да стигнат до съвършенството на Wish You Were Here (Бих искал да си тук - прев. англ.). Албумът е посветен на Сид Барет, самотата, празнотата, лудостта, отсъствието. Тук всичко притихва и се превръща в съвършенство, затворено в себе си, за да се опази.

Музиката на „Пинк Флойд“ няма предтеча, няма и последователи. След доста лутане, те намират онова, което искат да правят и го правят.

Парадоксът е, че първите търсения в „психиделиката“ са сякаш на друг, непознат и странен Флойд. Да - на Сид Барет, казват, но не съвсем.

Всъщност раздялата е полезна – Барет, свободен от общия гений, издава два прекрасни солови албума, а групата, свободна от неговата гениалност, намира своята орбита. Там Сид пак присъства, но като символ, персонаж, призракът от тавана, който стимулира въображението и ражда идеи.

Всичко започва с песничка за извратеняка травестит Арнолд Лейн, който краде дамско бельо от просторите. Сингълът е от 1967 и е забранен за неприлично съдържание. Но истинското начало е 4 години по-рано, когато басистът Роджър Уотърс, барабанистът Ник Мейсън и пианистът Ричард Райт, студенти по архитектура, свирят в група със смешното име „Сервиз за чай“. После някой довежда Сид Барет, той поема соло-китарата, вокала, композирането и бързо става лидер.

Барет сменя името на групата, тя се прочува в ъндърграунда и свири в Каунтдаун клъб. Всяка вечер три сета по 90 минути е огромен проблем, но те правят гениалното откритие – тежестта намалява, ако се впуснат в дълги импровизации. И запомнят това завинаги.

През 1967 е реализиран и първият албум на „Пинк Флойд“ с фантастичното заглавие „Гайдарят пред портите на зората“. Заглавието, както и повечето композиции, са на Барет. В края на 1967 той вече е съвсем отнесен, но Флойд не искат да се освободят от него - задържат го като автор, а Мейсън кани за китарист Дейвид Гилмор. След два месеца тръгват на турне с албума Saucerfull of Secrets, Чинията на тайните, а в микробуса някой пита няма ли да вземат Сид. Общото мнение е – да го оставим, където си е. Така „Пинк Флойд“ започва голямото пътуване към истинския „Пинк Флойд“.

Новото начало се забелязва. Групата прави концерт в Хайд Парк, две турнета в САЩ и двойния албум „Умагума“, който излиза през 1969 г. В първата плоча са записи от концерти на живо, а във втората всеки представя свои експериментални композиции. „Умагума“ е посрещнат добре, но още по-добри са отзивите за албума от 1970 г. Atom Heart Mother (Майката с атомното сърце - прев. англ.)

Колкото и абстрактен да е Atom Heart Mother, стимулът за него идва от реалността - от историята за първата жена с имплантиран ядрен пейсмейкър. А фантастичната му обложка също е реална – на нея има зелена ливада с крава, снимана откъм опашката, но с глава към зрителя. Да, това не е рисунка, а снимка, кравата е истинска и се казва Лулубел Трета.

„Ако бях лебед, щях да отлетя, ако бях влак, щях да закъснея, ако бях добър човек, щях да говоря с теб по-често, отколкото го правя“ – пее Дейвид Гилмор и тук новият бунт, чиито главен носител е Роджър Уотърс, вече прозира по-ясно. „Майката с атомното сърце“ е наистина преходен албум, пълен с търсения, лек хаос и някои несполуки. Гилмор го описва като „шум от боклук“ - но той е и първият им истински голям успех.

Следва „Meddle“, Намеса, за чиято финална композиция „Отзвуци“, списание New Musical Express пише: „Тя е върхът, към който Флойд се стремяха“. Е, всъщност истинският първи връх идва след по-малко от две години с The Dark Side of the Moon (Тъмната страна на луната - прев. англ.). В списание „Ролинг стоун“ критик го нарича „изискан албум с текстурно и концептуално богатство, който не само те кани, но и изисква /съ/участие“.

И светът пощурява от съучастие.

„Някои търсят тук връзки с Космоса и подобни дивотии. Нищо такова, той е насочен изцяло навътре, към тъмната страна на човека“ – казва Дейвид Гилмор. The Dark Site концентрира типичния за „Пинк Флойд“ стремеж към съвършенство – и с обложката, и с куадрофоничния звук, със звуците от околния свят, с най-новите технически изобретения, използвани с мярка. Албумът е концептуален – друга типична характеристика на групата. А сценографията, светлинното и лазерното шоу по турнетата са наистина с космически измерения.

И след цялото това съвършенство, те правят нещо още по-велико – Wish You Were Here, посветен на Сид Барет. По време на записа в студиото влиза човек с обръсната глава, сяда в ъгъла, слуша малко и си тръгва безшумно. Не, не е призрак - но не го разпознават и чак когато изчезва, Гилмор пита: „Абе, това не беше ли Сид“.

Постигнатите висоти се затвърждават в следващия албум – Animals (Животните - прев. англ.). Основата на албума е изградена от Роджър Уотърс, свързана е с неговите социални нагласи и се базира на книгата на Оруел „Животинската ферма“, в която чрез жестокия животински свят се представя още по-жестокия човешки.

А след тези животни, които не са животни, през 1979 идва и The Wall, Стената. Чрез героя Пинк тук Уотърс отреагира личностни проблеми – от загубата на баща си, превръщането на Сид Барет в сянка, през собствените си докосвания до лудостта, та до илюзорното желание на всеки левичар да стане диктатор, за да подобри живота на хората.

Тук обаче започналите да се трупат по-рано силни напрежения избиват и това де факто е реалният край на великата група „Пинк Флойд“ – 6 години, преди де юре тя да се разпадне.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

Алфред Хичкок, английски режисьор, роден на 13 август преди 123 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков