Програма "Христо Ботев"

Асен Кисимов е роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Георги Стаматов и започва да играе в Театъра на Българската армия. 

На 13 юли преди 18 години Бате Асен си тръгва от този свят. Но, сякаш песента за "хвърчащите  хора“ от филма "Адиос мучачос" по текст на Валери Петров, музика – Георги Генков, остава като някакво завещание именно през неговото изпълнение.

Любопитното е, че Бате Асен е много свързан с БНР. Той прекрачва прага на "Голямата къща“ – още 12-годишен участва, а от 1965 г. е водещ на предаването "Час на слушателя" по БНР, което със своите четири десетилетия в ефира претендираше да е едно от най-дълголетните в Европа. В много свои интервюта изтъква, че работата в радиото му носи популярност като актьор, както и радост от общуването с толкова много талантливи хора. Той многократно се връща към годините, прекарани тогава във  ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Често припомня думите на своя учител проф. Георги Стаматов, един от най-големите български артисти, който е казвал: “Разбираш що за актьор си след 15 години“. 

Мнозина помнят топлия глас от незабравимите песни като "Къде остава детството" от филма "Войната на таралежите", "Всичко тече" от сериала "Васко да Гама от село Рупча" и "Летящите хора" от филма "Адиос мучачос" по текст на Валери Петров. Участвал е в над 100 театрални постановки, има близо 30 филмови роли, сред които в "Бронзовата лисица", "От нищо нещо", "Рицарят на бялата дама". 

В свое интервю от 18 март 2003 г. актьорът споделя:

"Има една формула на успеха на Айнщайн. У – успехът е равен на Т+Т+М. Т – труд, плюс Т – талант, плюс М – мълчание. При Немирович-Данченко е почти същото, но вместо загадъчното М – мълчанието при Айнщайн, той поставя буквичката С – случай. Значи труд + талант + случай. В изкуството наистина е така. Ако се трудиш и на второ място си талантлив, то при С – случай и при шанс, успехът – У ще те посети неминуемо".

Коментар на Асен Кисимов тук

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина