Атанас Парушев е носителят на годишната Национална награда за живопис на името на Майстора за 2021 г., съобщиха от Съюза на българските художници. Победителят беше обявен на тържествена церемония в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.
На 1 февруари тази година се навършиха 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора. В художествената галерия бяха открити и две изложби – на миналогодишния лауреат Йордан Кисьов и юбилейната - отбелязваща рождението на Майстора.
Още на 20 декември 2021 жури в състав: Любен Генов – председател, и членове: Аделина Филева, Деля Чаушева, Динко Стоев, Долорес Дилова, Олимпия Николова-Даниел, Пламен В. Петров, Станислав Памукчиев, Стоил Мирчев, Валентин Господинов – представител на община Кюстендил, Мариана Каракостова – представител на Министерство на културата, номинира петимата автори за техните ярки постижения през изминалата година: Атанас Парушев, Богдан Александров, Десислава Минчева,Иво Бистрички, Милко Божков.
Живописецът Атанас Парушев беше номиниран за изложбата му абстрактна живопис в Националната галерия – Квадрат 500, състояла се от 18 февруари до 9 май 2021.
---
Кураторът Яна Братанова за изложбата на Атанас Парушев в "Квадрат 500":
"Изложбата представя абстрактната живопис на Атанас Парушев. Произведениятa са подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността мир. Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника така, че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“.
Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия.
В средата и края на 1980-те създава серия от омажи на своите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.
„Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи“, казва художникът.
През 1990 една от творбите си Атанас Парушев назовава „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично – геометрични композиции, които работи до 2001. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.
„Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма“.
И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят СЪСТРАДАНИЕ – най-висшия морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност."
