"Свободна Европа"

Помните ли платформата Myspace? За някои социалната платформа може да звучи непознато, но именно там през 2006 година музикалният продуцент Ричард Ръсел открива момиче, което по-късно ще достигне до върховете на редица световни музикални класации. Само две години след като започва кариерата си, тя печели награда на британската музикална критика, а след още три е световна звезда.

Преди няколко дни след близо шестгодишно прекъсване певицата Адел обяви листата за четвъртия си албум „30“, който трябва да излезе на 19 ноември. В неделя вечер тя даде интервю пред популярната водеща Опра Уинфри, в което разказа за новия си албум, развода и разочарованието си от последните години, които са довели до депресия, както и за първия си концерт от четири години насам, която беше излъчен от телевизия CBS.

Адел Лори Блу Адкинс е родена през май 1988 г. в Лондон. Още докато е на две, баща й напуска семейството, а за нея се грижи само майка ѝ. Бъдещата звезда започва да пее на четири, но няколко години по-късно, когато е на девет, ѝ се налага да прави сериозни промени в живота си, след като се мести на няколко пъти. лед известно лутане двете с майка ѝ отново се установят в британската столица.

За развитието на кариерата й помага постъпването в Британското училище за изкуства и технологии. Там тя е в един клас с други бъдещи звезди като Лиона Луис и Джеси Джей. Дълго време самата Адел няма намерение да преследва собствена кариера, а мисли повече по посока на това да помага на други изпълнители като ги продуцира.

В крайна сметка онова видео, публикувано от нейна приятелка в Myspace, променя живота ѝ напълно. Още от началото на кариерата ѝ обаче тя държи на едно нещо – песните ѝ да идват от самата нея, да са свързани с нея и да са за любов.

„Аз не пиша песни за някое отвлечено нещо. Пиша за любов, а всеки знае какво е да си с разбито сърце“, казва певицата.

След дебюта на британската сцена и признанието на местната публика големият скок идва с издаването на втория ѝ студиен албум „21“ през януари 2011 г. За него тя казва, че е вдъхновен от раздялата ѝ с предишен партньор. Албумът става номер едно в над 30 държави, сред които Обединеното кралство и САЩ.

Продажбите са огромни и я превръщат в единствения изпълнител през последното десетилетие, чийто албум за по-малко от две години става диамантен в САЩ (продадени над 10 млн. копия).

През 2015 г. на бял свят се появява и третият й албум „25“. Сингълът й „Скайфол“ към едноименния филм от серията за Джеймс Бонд пък самостоятелно е продаден в повече от 1 млн. копия и се превръща в тотален хит. За него тя печели "Оскар" за най-добра песен.

Заради успехите си тя си извоюва прозвището „кралицата на соула“, а благодарения на тях публиката, а и музикалните продуценти започват да говорят, че успехите за жените в шоубизнеса могат да бъдат постигнати и без перфектен външен вид.

Постиженията в професионален план не се пренасят в личния живот на Адел. През 2011 г., когато е на вълната на успеха, тя започва да излиза със социалния предприемач Саймън Конеки, а година по-късно се ражда синът им Анджело Джеймс. Няколко години по-късно обаче връзката им се разпада и двамата се разделят, което води до Адел до депресия. Тя казва, че животът й се превръща в кошмар, към който никога не иска да се връща.

„Бях обсебена от идеята за нуклеарно семейство през целия си живот, защото аз нямах такова. Още от най-ранна възраст си повтарях, че ако имам деца, ще остана с партньора си. Бях много разочарована заради сина си и от самата себе си“, сподели певицата пред Опра Уинфри.

В последното десетилетие, за разлика от голяма част от колегите си, Адел не се страхува да се обявява и за различни политически и човешки каузи. През 2016 г. тя открито се обявява в подкрепа на ЛГБТ общността, а две години по-рано подчертава, че е феминистка и не смята за нормално разделянето на хората по фактори като пола.

„ЛГБТ общността са като душевните ми близки от най-ранна възраст“, казва тя.

На политическата сцена певицата се е обявявала като привърженичка на Лейбъристката партия, но в същото време говори срещу високите данъци във Великобритания. Тя финансира редица каузи, свързани с образование, борбата срещу детската смъртност и подкрепя пожарникарите в страната си.

През последната година тя привлече вниманието на света и заради загубата си на тегло, за която сподели пред Уинфри, че е било част от опита й да мисли повече за себе си. По време на интервюто тя отрече целта й да е била да кара други да се чувстват зле от собствените си тела, каквито обвинения получи.

„Не е моя работа да оценявам как хората се чувстват заради телата си. Чувствам се зле, че съм накарала някой да се чувства ужасно заради самия себе си, но това не е моя отговорност“, казва певицата.

Все пак по думите й раздялата и последвалото създаване на новия албум са и помогнали да научи нови неща и да стане по-добра.

„Научих много болезнени истини за себе си по пътя. Загубих много пластове от себе си, но все пак се обвих и с нови“, казва тя.

Голям скок в популярността дава изпълнението на един от първите й големи хитове „Someone like you” по време на раздаването на британските музикални награди през същата година.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...