БНР

Нуша Гоева е родена 1959 г. в София. Тя е от голямата артистична фамилия Гоеви, дъщеря на достолепните ни художници Елза и Владо Гоеви. Без всякакви обременености от дебелата родителска сянка, още много млада, Нуша намира своя пластичен език, а по-късно последователно и талантливо го „шлифова” в годините, за да говорим за стила „Нуша Гоева”. Разбира се, в основата на всичко и преди „занаята” е нейната духовност.

Картините на художничката са застинали късчета съзерцание, вглъбеност и състояния, изведени и обобщени до символи. Иконографията е примитивно опростена, най-често – в двуизмерна плоскост, с тебеширено-пастелни, меки, деликатно кореспондиращи си цветни пространства. Завършва Национална художествена академия през 1984 г. От тогава датират представянията й в много галерии в България, както и в Париж, Атина, Москва, Хамбург, Виена, Прага, Кьолн, Сапоро, Мюнхен. Зад всичко това стоят 23 самостоятелни изложби. 

 За последната и изложба в галерия "Арте" през 2014 година Светлин Русев пише:

"Винаги съм имал чувството, че много преди да се роди като художник, Нуша е носела дълбоко в себе си, някъде в света на сънищата, на спомените и виденията от минали и бъдещи цивилизации един свят, достъпен само за светлината и чистотата на едно дете. Всъщност едно дете попаднало в живота на възрастните, отново преживява чрез картината, с много топлота, артистичен наивитет и тънко чувство за ирония сътвореното, илюзиите и надеждата на света. Един свят, непонятен за мимолетните грижи на ежедневието, но спасителен и пречистваш за всички пътници на надеждата.

Звучаща като древна притча за доброто и злото, видяна с душевната чистота на онези необучени зографи, които рисуваха преди всичко вярата си в спасението – тази живопис все пак е родена от дете на друга цивилизация, което не само носи натрупванията на един изящен артистичен опит, но и греховната опитност на съвременния човек. Една опитност, която е опасна за илюзиите и изкушенията на възрастните, но пречистена чрез наивитета, иронията, добронамереността и чистотата на твореца, превръща човека и природата, по-точно ги връща във времето и пространствата, когато хората са се раждали и са си отивали като деца на радостта и доброто.

Всъщност Владо, Елза и Нуша ни срещат с един колкото илюзорен, толкова и възможен свят на спасението и духовното оцеляване, достъпен за всеки, който може да постигне живота на картината като свое време на надеждата. За което искрено трябва да благодарим и на галерия Арте за високата човешка и артистична мярка."

 Поклон пред светлата й памет!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...