БНР

Нуша Гоева е родена 1959 г. в София. Тя е от голямата артистична фамилия Гоеви, дъщеря на достолепните ни художници Елза и Владо Гоеви. Без всякакви обременености от дебелата родителска сянка, още много млада, Нуша намира своя пластичен език, а по-късно последователно и талантливо го „шлифова” в годините, за да говорим за стила „Нуша Гоева”. Разбира се, в основата на всичко и преди „занаята” е нейната духовност.

Картините на художничката са застинали късчета съзерцание, вглъбеност и състояния, изведени и обобщени до символи. Иконографията е примитивно опростена, най-често – в двуизмерна плоскост, с тебеширено-пастелни, меки, деликатно кореспондиращи си цветни пространства. Завършва Национална художествена академия през 1984 г. От тогава датират представянията й в много галерии в България, както и в Париж, Атина, Москва, Хамбург, Виена, Прага, Кьолн, Сапоро, Мюнхен. Зад всичко това стоят 23 самостоятелни изложби. 

 За последната и изложба в галерия "Арте" през 2014 година Светлин Русев пише:

"Винаги съм имал чувството, че много преди да се роди като художник, Нуша е носела дълбоко в себе си, някъде в света на сънищата, на спомените и виденията от минали и бъдещи цивилизации един свят, достъпен само за светлината и чистотата на едно дете. Всъщност едно дете попаднало в живота на възрастните, отново преживява чрез картината, с много топлота, артистичен наивитет и тънко чувство за ирония сътвореното, илюзиите и надеждата на света. Един свят, непонятен за мимолетните грижи на ежедневието, но спасителен и пречистваш за всички пътници на надеждата.

Звучаща като древна притча за доброто и злото, видяна с душевната чистота на онези необучени зографи, които рисуваха преди всичко вярата си в спасението – тази живопис все пак е родена от дете на друга цивилизация, което не само носи натрупванията на един изящен артистичен опит, но и греховната опитност на съвременния човек. Една опитност, която е опасна за илюзиите и изкушенията на възрастните, но пречистена чрез наивитета, иронията, добронамереността и чистотата на твореца, превръща човека и природата, по-точно ги връща във времето и пространствата, когато хората са се раждали и са си отивали като деца на радостта и доброто.

Всъщност Владо, Елза и Нуша ни срещат с един колкото илюзорен, толкова и възможен свят на спасението и духовното оцеляване, достъпен за всеки, който може да постигне живота на картината като свое време на надеждата. За което искрено трябва да благодарим и на галерия Арте за високата човешка и артистична мярка."

 Поклон пред светлата й памет!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора