ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Внушително по обем и твърде разнообразно по характер е наследството на унгарския модерен класик Бела Барток (1881- 1945): операта „Замъкът на Херцога Синята брада”, балетите „Чудният мандарин” и „Дървеният принц”, симфонични поеми, оркестрови сюити, концерт за оркестър, хорова музика, три клавирни и два цигулкови концерта, шест струнни квартети, голям брой камерни ансамбли, инструментални пиеси, вокални цикли и отделни солови песни... И повечето от тези прекрасни опуси са неделима част от фонда на унгарската и световната музика на ХХ век.

Бела Барток е роден, под знака на Овена, на 25 март 1881 г. в Наги Сент- Миклош в семейството на учител, който свири на виолончело. Първите си уроци получава от майка си — много добра пианистка любителка. Учи в Братислава при Ласло Еркел, в Будапеща при Ищван Томан (пиано) и Янош Кеслер (композиция). През 1903 г. става известен с първото си голямо съчинение – програмната симфония „Кошут“, посрещната като нещо ново в унгарската музика. По-късно създава редица камерни и клавирни произведения. През целия си творчески път Барток търси нови средства и форми. Извор за вдъхновението му е фолклорът – не само унгарският, но и народната музика на Румъния, Словакия и останалите крайдунавски страни, сред които и България. Бела Барток се стреми да проникне дълбоко в характера на народната музика, да я използва самобитно, новаторски смело и дълбоко органично в своето творчество.

  „Нашата работа бе да схванем духа на тази непозната музика и изхождайки от него, да създадем един музикален стил“, пише той. „Народната музика има една забележителна черта — постоянна изменяемост. Унгарските народни мелодии са без изключение истински образци на най-чисто художествено съвършенство. Аз ги разглеждам като също такива майсторски произведения от малък мащаб, каквито са една фуга от Бах или една соната от Моцарт в областта на големите форми.“ 

Барток живее динамично. Преподава, концертира като пианист и диригент, основава съюзи и творчески дружества (през 1911 г. заедно със Золтан Кодай – Унгарския музикален съюз), посещава редица страни на Европа, прави фолклорни експедиции чак до Северна Африка. През 1940 г. се пенсионира и напуска професорската катедра в Будапещенската консерватория. Обявява се публично срещу профашисткия режим на Хорти в Унгария и емигрира в САЩ. През последните пет години от живота си концертира и преподава, получава ред почести, но изпитва и големи материални затруднения. Разболява се от левкемия. Създава едно от най-мащабните си произведения — Концерта за оркестър (1943).  Умира на 26 септември 1945 в Ню Йорк.

Интересно за нас е, че Бела Барток е познавал и българската народна музика и нейните неравноделни тактове. 

В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българската фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ . Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на проф. Васил Стоин в превод на немски от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927]. За това пише българският музиковед  Д. Стоянов в студията си за неравноделните тактове в нашата фолклорна музика.

Новаторството на унгарският музикант не се опира на отрицанието на традицията, на сътвореното преди него, а на изучаването му и на дръзкия експеримент.

Барток успя да си изгради собствен стил – нещо, което постигнаха сравнително малко автори от ХХ век. И този стил бе основан върху едно ново разбиране на всички закономерности на музикалното развитие, на всички елементи на музиката – мелодията, хармонията, ритъма, ладотоналните системи и връзките между тях. Затова и музиката му ни  поразява със своята оригиналност и непривичност, с отхвърлянето на всички догми и канони.

За сцената Бела Барток написа два забележителни балета: „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919), операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911). Единствената опера на Барток, вдъхновена от трагедията на белгийския символист Морис Метерлинк „Ариана или Синята брада” (либрето Бела Балаш) е сред върховите постижения на съвременния музикален театър на XX век. Построена като психологически експресивен диалог само между две действащи лица, тя изобилства с гъвкави, напрегнати изразителни речитативи, в които майсторски са пресътворени характерните интонации на унгарския народен говор. В алегорична форма Барток изобразява съвременната му действителност, като повежда слушателя в красивия и поетичен свят на средновековните трансилвански балади. Скептично приета на премиерата, „Замъкът на херцога Синята брада“ (1918), постепенно напуска пределите на Унгария и завладява световните сцени. 

Бела Барток използва фонограф за запис на народни песни в словашко село.

------

Винаги когато слушам тази забележителна музика си задавам въпроса: в какво по- точно се крие непреходната й стойност? Може би в човеколюбието на хуманиста Бела Барток, или в определено новаторския му стил, а и в силната фолклорна основа – не само унгарска. Защото унгарецът Барток откри за себе си и за културния свят очарованието  и неизчерпаемото богатство на музиката на редица народи, сред които – за наша радост! – и българската, която особено високо ценеше наред с унгарската и румънската.

Тази народностност бе изворът на вдъхновението на Бела Барток. И той неуморно събираше фолклор от цяла Европа и от света почти през целия си творчески път. Издаде и редактира десетки сборници, обработи огромен брой автентични народни мелодии от Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Русия и други страни – повече от 30 000 образци, наистина астрономическа цифра! И част от тях пронизаха творчеството му, без разбира се, да бъдат пряко цитирани. Барток пресътвори духа им в своите оригинални, неповторими опуси. 

Музиката на Барток отдавна присъства в нашия културен живот. Редица големи  български диригенти като Руслан Райчев,  Константин Илиев, Васил Казанджиев, Васил Стефанов, Емил Табаков, Александър Владигеров, Димитър Манолов и др. ни представиха  своите забележителни интерпретации на неговите симфонични опуси главно през 60-те и 70- те години. Балетните трупи на Русе, (1965) , София  (1975) и Варна (1987) първи посегнаха към прекрасните му балети „Чудният мандарин” (пост.  проф. Петър Луканов  и Асен Гаврилов) и „Дървеният принц” (1961, пост. Дюла Харангозо от Будапеща), а националната ни опера  представи  за първи път у нас, през 1975 г., „Замъкът на Херцога Синята брада” (реж. проф. Петър Щърбанов). Диригент Борис Хинчев,  художник Константин Радев.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора