theatremagazine

„НАПУСНА НИ ЛЕГЕНДАРНАТА СЪС СВОЯ ТАЛАНТ, ХАРАКТЕР И ТВОРЧЕСКА СИЛА  ВИОЛЕТА БАХЧЕВАНОВА.

Виолета Бахчеванова отдава 33 години от живота си на сцената на Народния театър „Иван Вазов”, където създава емблематични роли в повече от 50 спектакъла в класически и съвременни, чуждестранни и български пиеси под режисурата на водещи имена в българския театър.

Със сигурност паметни и незабравими със своето мощно сценично присъствие и драматично внушение са нейната Мария Десислава в „Иван Шишман“, Глафира в “Егор Буличов и другите”, Маркиза Спина в “Хенрих ІV” или Мария Стюард в “Мария Стюард”, Лейди Бритомарт в “Майор Барбара”.

Огромна е и комедийната сила на таланта й, която вдъхва неповторим дух в забележителните с яркостта и категоричността си роли в националната ни класика, като г-жа Трифкович в “Двубой” и Селямсъзката в “Чичовци” от Иван Вазов или Костанда в “Свекърва”от Антон Страшимиров, г-жа Илиева в „Големанов” от Ст. Л. Костов.

Виолета Бахчеванова завършва „Актьорско майсторство” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1959г. в класа на проф. Филип Филипов. След дипломирането си е поканена в Драматичен театър „Адриана Будевска”, Бургас, заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където само за един сезон (1959/1960 г.) изиграва четири главни роли под режисурата на Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков.

След първия сезон в професионален театър Виолета Бахчеванова е поканена в Народен театър „Иван Вазов“. Публичният ѝ дебют на първата ни сцена е през 1961 г. с ролята на Мария Десислава в „Иван Шишман“ от Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов. Представлението се играе 315 пъти – своеобразен рекорд за най-дълго играната главна женска роля в историята на Народния театър.

Един мъдрец е казал: Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти. За актриса от класата на Виолета Бахчеванова тази мъдрост би изглеждала така – не е важно колко роли има в живота й, важно е колко живот има в ролите й. Ние само можем да добавим, че във всички роли на Виолета Бахчеванова има толкова истинност, човешка и художествена правда, че да изпълнят с удовлетворение и творческа радост повече от един живот. ПОКЛОН И АПЛОДИСМЕНТИ!”

Народен театър „Ив. Вазов”

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...