Световноизвестният цигулар Даниел Хоуп записа заедно с пианиста Алексей Ботвинов албум с музиката на Алфред Шнитке (1934 - 1998). Той е посветен на Ирина Шнитке - съпругата на композитора, и включва Сюита в старинен стил и Соната за цигулка и пиано №1, както и пиесите "Полка" (по “Шинел” на Гогол), "Танго" от музиката към филма “Агония” на Елем Климов, "Мадригал в памет на Олег Каган" за соло цигулка, "Поздравително рондо" и "Тиха нощ" (по тема от коледната песен на Грубер) - различните лица на композитора в съвсем кратки музикални форми.

Ето какво разказа Даниел Хоуп в предаването "Алегро виваче":

“За мен Алфред Шнитке е много, много важен композитор. Той ми помогна да открия съвременната музика. Когато бях на 15, свирех традиционния цигулков репертоар - Чайковски, Брамс, Бетовен и Моцарт… и всъщност нямах никаква представа за живите композитори и за съвременната музика. Един ден чух мой колега да изпълнява Цигулковата соната на Шнитке и бях абсолютно удивен - точно както и когато чух Владигеров за първи път - веднага исках да разбера кой е този автор, чия е музиката. И така бях обсебен и от музиката му, и от самия него всъщност.

Когато отидох да уча в Любек, в Германия, разбрах, че Алфред Шнитке живее в Хамбург и почти се превърнах в негов преследвач. Един ден отидох в дома му, звъннах на вратата - тогава бях 17-18-годишен - и исках да се срещна с него и да си поговорим. Разбира се, това беше лудост! Но тогава така го чувствах - имах нужда да разбера кой е човекът зад музиката. Съпругата му отвори вратата, пусна ме в апартамента и ние разговаряхме - той беше много приятелски настроен, много открит. И така през следващите две години ние много се сближихме.

Сега, 30 години по-късно, аз си помислих, че е време да осъществя този отдавна замислян албум в почит към Шнитке. И точно тогава срещнах Алексей Ботвинов - великолепен пианист от Украйна. Той ме заведе в Одеса, а Одеса е като Мека за цигуларите - заради Столярски, Давид Ойстрах и много други музиканти. Посвирихме с Алексей, аз се влюбих в Одеса, а когато се замислихме какво бихме могли да запишем заедно, и двамата казахме почти едновременно - Шнитке!

Изведнъж за мен това беше като спусък - казах си: Сега е моментът! Събрахме красив албум, в който има музика от 1963 до 1990 г. Различните лица на Шнитке - прекрасен филмов композитор, с интерес към барока, същевременно съвременен авангардист. Той открива много светове, владее всички стилове. Например, неговото Танго - това е една от най-мистериозните пиеси с призрачна красота. Красива е и Сонатата за цигулка от 60-те години, в която има и джаз, и латино ритми, и доста от Шостакович, от Шьонберг. Шнитке има наистина хиляди лица и този албум има за цел да ги покаже пред публиката - с почит към този велик и уникален глас в световната съвременна музика.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 96 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.