Почина известната българска художничка Дора Бонева, съобщи БНР. На 11 април тя навърши 85 години. 4 дни след това в столичната галерия "Райко Алексиев" се откри нейна изложба. В по-голямата си част тя е ретроспективна, но са представени и нови картини, рисувани в последните месеци.  

„Дора Бонева е интимен художник. Тя избира природния обект или човека, когото портретува, със стремежа да ни приближи и разбере и едва тогава да го включи в своя свят. Затова нейните платна са като диалози насаме, без многословие, но със скъсяване на дистанцията, с доверие и честно разбирателство. Винаги имам впечатлението, че с всяка картина Дора отваря прозорец към света. Сякаш иска да каже „погледни какво чудо е тази зима“ или това цвете. Тихи, незабелязани преди нея вълшебства. Трябва да ги видим в платната й, за да осъзнаем, че в света има хармония, че той може да бъде тих и вглъбен. И че ние сме все още способни към съзерцание“, пише Иван Маразов.

ДОРА БОНЕВА е родена е на 11 април 1936 г. в Габрово. През 1959 г. завършва специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ в класа на проф. Дечко Узунов.Твори в областта на пейзажа, композицията, натюрморта и портрета, рисувала е портрети на Дечко Узунов, Георги Димитров, Апостол Карамитев, Григор Вачков, Атанас Кръстев, Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко. Стилът й днес е определян като „експресивен реализъм“, преди 1989 г. е рисувала и соцреализъм.

От 1961 г. Бонева участва във всички общи художествени изложби в България и в множество представяния на българското изобразително изкуство зад граница. Самостоятелни изложби прави в София (1961, 1974, 1979, 1996, 1997), Будапеща, Сегед и Дебрецен (1969), Лондон и Кеймбридж (1970), Хага и Ситард (1975), Варшава и Краков (1977), Москва (1983, 1996), Антиб (1997), Варна и Бургас (2000). През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е за гостуващ художник на „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, за сезон 1994/95.

Лауреат е на множество награди, сред които I награда на изложбата „Животът на софийската младеж“ (1965), II награда на конкурса „Наградата на София“ (1967, 1968), II награда за живопис на СБХ (1970), награда на Културен институт Солензара в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. Бонева е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и литература със седалище в Париж.

Нейни картини са притежание на СГХГ, Националния музей на българското изобразително изкуство, галериите в Габрово, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, и частни сбирки в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ. Присъстват и в сградата на ЮНЕСКО в Париж.

Дора Бонева е дъщеря на цигуларя Иван Бонев, близък приятел на Петко Стайнов.

Омъжена е за писателя Любомир Левчев до смъртта му на 25 септември 2019 г. Техни деца са поетът Владимир Левчев и художничката Марта Левчева.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...