БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Владо Даверов ни изненадва на 72 години.
В залеза на писателската си кариера той издава сборник с разкази „Съвършенство“, може би да ни напомни, че освен като много добър романист и сръчен сценарист бе майстор на новелата и на късия разказ. Тази страна от неговото творчество ми е убягвала, аз държах много повече на романиста и ми бе безкрайно любопитно да го открия като истински и непосредствен разказвач.
Установих с изненада, че има половинвековна кариера, че е творил вдъхновено, талантливо и въздействено – дръзновено още в годините на социализма, че от написаното тогава няма защо да се срамува, поради което и в „Съвършенство“ присъстват творби от сборниците „Което е било“ (1978) и „Имена на жени“ (1985), от „Спасение“ (1990), както и впечатляващата трагикомична новела „Живи картини“(1987)…
Това не превръща сборникът в селективна ретропанорама, в никакъв случай!
Поскоро така „Съвършенство“ добива облик на премислена и прецизирана рекапитулация за това какво цени и с какво иска да бъде запомнен като разказвач Владо Даверов.
От годините на соца остават наистина незабравими, стройно изградени и безхитростно, но ефектно разказани истории за жени с необикновена съдба – „Изабелла“ и „Кръстинка“, за едно палаво дете, което помага в обиране джанката на баба Анка – „Дървото“, както и прекрасно експонираната минидрама на късно зараждащата се любов в „Квартирантът“.
Спомените за абсурдите на най- прогресивния строй са разказани със смях през сълзи в „Коледни подаръци“ и особено в „Живи картини“ – един истински незабравим паноптикум за напъните по места включително и в армията, чрез средствата на художествената самодейност да се демонстрира любов към родината и нейната история.
Безкрайният ни преход ражда шедьовърът „Спасение“, в който младши сержантът в свирепата новогодишна нощ спасява с танка си мъртво болно дете, „Вятърът Фльорца“ – тъжен опус за безкрайно талантливия преводач на Петрарка и Лорка и алкохолик Гандура, „Господин Томов и неговият син Тома“ – притча за безмерната човешка алчност, разрушила семейната среда, която дори реституционната вълна не може задоволи, като и „Двама мъже извън града“ – семпла човешка драма за двама затворници, обичащи една и съща жена – Ангелина, по която през 1998 г. Людмил Тодоров засне едноименния тв филм по сценарий на Даверов.
Пандемията също има пръст в оформянето на сборника.
Именно по време на коронавируса Владо Даверов написва последния си разказ „Съвършенство“, в който разкрива по един впечатляващо искрен начин взаимоотношенията между двете си внучета Диманка и Марти, химн на обикновените , но стойностни човешки и междупоколенчески отношения, поглед с любопитство и обич към света на малките, които ще ни наследят,„ще поемат поста ни“ и които ще демонстрират необременено мислене и неограничен талант, за които 70 годишните само са могли да мечтаят.
Вероятно и затова корицата е илюстрирана с наивната детска рисунка на Диманка като жестът на Даверов може да се тълкува нееднозначно – старт в живота, вижте какво мога, това е моят свят, аз ще постигна много, ще вървя по дядовите стъпки и няма да го изложа…
Логично е „Съвършенство“ да се възприема като край и начало.
Завършек и преоценка на едно творческо развитие и възможност за неговото реанимиране.
Ще спре ли Даверов да пише както се беше заканил след поредица от здравословни проблеми или този добре композиран сборник ще го върне тоново пред компютъра?
Предстои ни да разберем. Аз лично ще стискам палци той да напише поне още една книга.
Смятам, че и много други читатели са на същото мнение и ще ме подкрепят…
Владо Даверов, „Съвършенство“, разкази, 2020, изд. „Унискорп“, ред. Нина Джумалийска
