БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Което не чувате“ (2019) е особена книга. Тя е едновременно антология, the lest,сборник от най-доброто от циклите „Дантелите на скрежа“ и „Брачни песни“ и същевременно книга – възкресение. С нея при нас се завръща Ивайло Иванов, напуснал ни без време на 30 май 2016 г., ненавършил 44 години… 

Познавам поетичното творчество на Ивайло и декларирам, че с „Което не чувате“, той е представен в най-добрата си светлина, в своята топ форма.

Тази книга събира в себе си целия негов  поетичен свят и микрокосмос , разкривайки  в съкровено- интимен план най-силните черти на  таланта му. Тук липсват сатиричните опуси и обобщения, познати ни от „Песен за бащите на прехода“.

И смятам ,че е за добро. Ивайло е силен най-вече в пейзажната и интимна лирика. Едва след прочитане на сборника разбрах с какъв поет сме общували и какъв талант сме загубили.

Ивайло е нежна и ранима душа, меланхолик, борещ се със своята невроза, но притежава божествена дарба да разкрива емоции и чувства, да осмисля битието с калиграфска чистота,с поглед на учудено дете и с неприкрита тъжна ирония, да копнее за лично и семейно щастие и обществено признание.

Отделните цикли – от „Антология“ до „Нареченски минерални псалми“ се четат като откровение.

Иванов има свой любим сезон – зимата, която е метафора на Възкресението, той умело борави с библейските мотиви и артефакти, вкарвайки ги в нов и причудлив контекст и с всяка своя творба ни кани да го следваме в неговия свят, да пътуваме с изтерзаната му душа, да се възхищаваме на поетичните му инвенции и да разберем, че всъщност е наследник на Николай Марангозов – „Последни повратки на село“, Пенчо Славейков и неговият „Сън за щастие“, предметния свят на Далчев и най-вече на Валери Петров.

Та той е новият Палечко, който ни понася в шеметния вихър на своите мечти и надежди, рисувайки свят колкото красив и желан, толкова и тъжен и непостижим!

Стиховете му се четат леко и с настроение. Те не измъчват, нито искат да се борим с неразгадаеми ребуси. А просто увличат, карайки ни едновременно да съзерцаваме и мечтаем. Те наистина са мехлем на душата!

Не по- малко ценни, интересни, страстно и искрено написани са  и неговите писма, публикувани в приложението „АБВ поща“.

Кореспонденцията му с  Марин Георгиев, го разкриват като безкомпромисно и жертвено откровен по основните и важни проблеми в обществото и културния ни живот.  Не знам дали това издание ще намери своите истински ценители, но се надявам те да не са изчезнали напълно у нас.

Четенето му е радост и вдъхновение и прави чест на М.Георгиев, че го пуска като трето поредно в новата си библиотека “Възкресения“ , след като написва и такъв силен и стойностен мемоар за Ивайло като „Поетът, на когото само Господ можеше да помогне“.

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Изащото българската литература има нужда от нея.

Ивайло Иванов "Което не чувате“, стихове, 2019, изд.“Литературен форум“ и „Нов Златорог“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 242 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков